~ 27.03.2016 ~
Лактите ми бяха подпряни на парапета на терасата. Гледах навън.
Розовата дама беше тук. Тя си играеше със синовете си на зелената поляна.
До всичко което се докоснеха, то ставаше шарено. Изпълнено с цвят от всеки ъгъл. Някак си разпръскваше радост.
Излязох навън. Босите ми крака стъпиха в зеленото море. То леко започна да си играе с мен, като ме гъделичкаше с малките си вълнички, образуващи се от лекия ветрец.
Краката ми бяха обгърнати със зеленина и с малка мокрота от сутришната роса.
Розовата дама ми се усмихна. За разлика от Синята дама, тя бе много по - мила.
Розовата й ръка се протегна и в косата ми сложи красиво цвете. Цветчетата му носеха нейния красив и нежен цвят.
Усмивка започна да краси лицето ми.
Студ се разнесе около мен. Виждах малки снежинки които се въртяха от всичките ми страни.
Нежна и бяла ръка докосна бузата ми, карайки я да придобие онзи ягодов цвят, заради ниската температура.
Лицето му се разкри пред мен.
- Пак се виждаме. - заговори сладко Чонгкук.
Прегърнах го силно. Тялото ми затрепери, заради ледената му кожа. Но това не ми пречеше.
През всичката тази студенина, усещах и топлината, идеваща от сърцето му.
С тракащи зъби, заговорих.
- Н - носиш ми...радост...без значение...коя дама е с мен.
ESTÁS LEYENDO
We will see again in a spring day [k.th+j.jk] [✔]
Historia CortaЗимата е пролет. Пролетта е зима. И в двете виждам сняг. И в двете виждам цветя. Кое, кое е?