I Love you, and it's killing me [Complete]

3. Вечерята

Намирахме се в един малък, но пък красив апартамент.
Когато влязохме на вратата ни чакаше едно високо стройно момче с тъмна, даже черна коса и тъмни очи.

//това да не би да е мъжа и //

- Оу забравих да ти кажа че и брат ми ще вечеря с нас, нали няма проблем. Усмихна се момичето все едно и беше притеснено че не ми е казала.

- Не няма проблем така. Усмивката още не бе начуснала лицето ми.

//значи и е брат//

- Може да седнеш където ти е одобно. Провикна се момичето от кухнята.

- Мм... аз съм Джинан приятно ми е. Подадох ръка на високото момче което седна срещъ мен.

- Джуне. Каза твърдо като скала без никаква емоция

//какво пък му има на този, защо се е смръщил все едно някой му е изял шоколада//

- Оо извинявай не съм се представила аз съм Джени. Подаде ми ръка момичето след като остави няколко чинии на масата.

- Приятно ми е Джени. Сина ти е наистина най сладкото дете което съм виждала.

- Благодаря ти. Виждам че си се запознал с Джуне той е малко прибран и не говори много. Подсмихна се тя и отново отиде в кухнята

***

На всеки чинията вече беше празна.

- Беше много вкусно, но аз вече трябва да тръгвам.

- Оо добре Джуне ще те закара че вече е доста късно.

- Няма проблем и сам ще се прибера.

- Моля теее. Ако Джуне те закара няма да се притеснявам за теб. Пърхаше с мигли срещо мен

//защо трябва да съм такова мекотелооо//

- Добре добре. Усмихнах се. Сбогувах се с Боби и Джени, и се запътих към колата заедно с Джуне.

Казахмо на къде да кара, а той само кимна в съгласие и потеглихме.
През целия път и звук не излезна.

- Е пристигнахме. Джуне каза с дрезгавия си дълбог глас.

-Б-благодаря че ме докара.
Тръгнах да слизам от колата когато ужасно ми стана лошо причерня ми, единственото което помня е падането ми на земята.

- Джинан Джинан добре ли сии. Чувах глас но не знаех кой ме вика чуваше се толкова далеч.

****""""****

Аййй какво ли ще станеее😉

Бобииии❤