Forever together |N.H| [BOOK TWO] ✅

I.

*Две години по-късно*

ПЕТ ДНИ ДО СВАТБАТА 

"Чакам те! Побързай!" - Елинор 

Прибрах телефона в джоба си и погледнах към Найл. Да бъда точна, спящия Найл. Оставих малка целувка на челото му и малка усмивка се появи на лицето ми. Взех чантата си и излязох тихо от апартамента. Бе едва девет сутринта и умирах за сън, но с Елинор и Анабел имахме доста работа. Найл нямаше да се събуди в следващите няколко часа, което доста улесняваше и двете ми приятелки. 

Анабел е нисичко момиче, с рижа коса и светло кафеви очи. Тя е най-милият човек, когото познавам. Излиза с Лиам от около година. След като празниците бяха приключили, всички се върнахме в Ню Йорк и решихме да намерим кооперация, в която има достатъчно апартаменти за всички. Дори и Зейн реши да се включи към  нашия план и да се изнесе от къщата на баща си. Относно майка, след като разбра, че с Найл сме преминали на следващото ниво, се промени и то много. Заряза мъжа, на когото точеше банковата сметка и се хвана на сериозна работа. Започна да се интересува много повече от мен, чувахме се буквално всеки ден. Това ме радваше. 

С Найл решихме да изчакаме със сватбата, тъй като бях все още на деветнадесет. Но сега, сега съм на двадесет и една и определено съм готова. Не мина много време, преди да се преместя при него. Продаде първият апартамент, който си бе купил в Ню Йорк и с парите купи друг. 

Оставаха точно пет дни до сватбата. Всичко бе готово. Мястото беше определено, поканите бяха изпратени още преди месеци и с вече с точност се знаеше колко гости ще има. Храната, напитките, тортата. Всичко, освен роклята ми. Затова днешната задача бе, да намерим рокля.

- Ако днес не купим рокля, ще се омъжиш гола! - Елинор изръмжа, щом влязох в колата.

- Найл определено няма да има проблем с това. - Анабел се пошегува и ми намигна.

Прехапах устна, опитвайки се да сдържа кикота си. Тъмнокосата ни приятелка бе доста ядосана. Но не я винях. От два месеца ми повтаряше, че трябва да си избера рокля, но винаги й казвах, че има време.

Е, остават само пет дни до сватбата. Време няма, както и рокля. Да бъда честна, част от мен пищеше от притеснение, че няма да намеря нищо. Но нямаше да се откажа.