Forever together |N.H| [BOOK TWO] ✅

II.

Niall's POV

- Стига, Найл! Не съм малко дете, а ти не си моя майка! Да, излязох. Имах спешна работа. Това, че не съм те предупредила, не означава, че те напускам и няма да се върна. Знаеш много добре, че мястото ми е тук, при теб. Затова се успокой и престани да ме задушаваш толкова много. - въздъхна и отмести поглед от мен. - Извинете ме, беше тежък ден и съм изморена.

Без да ме поглежда, се запъти към стаята ни. Може би е права, напоследък наистина много я разпитвах. Една част от мен все още се страхува от това, че може да я загубя пак. Много рядко я виждам толкова ядосана и моментите, в които си повишаваме тон са много.

- Не ѝ се сърди, Найл. - Елинор се настани до мен и ме дари с малка усмивка. - Денят ѝ наистина бе тежък, а ние с Бела не помогнахме с нищо друго, освен да я изнервяме все повече. А пък и е под напрежение за сватбата. Знам, че не е единствена, но разбери я. Сигурна съм, че после ще съжали за думите си.

Права е. В последната една седмица Маделин е доста нервна.

- Не ѝ се сърдя. Мога да предположа какъв стрес е за една жена сватбата и определено знам какво се върти в главата на Маделин. Дали всичко ще мине добре, да не се спъне, или пък да падне и другите неща, за които обикновено ние мъжете не се притесняваме. Но ще призная, че една част от мен се страхува, че ще я загубя отново.

- Господи, Найл, млъкни! Маделин би направила всичко за глупавия ти задник. - Лиам извъртя очи.

Лиам е прав. Всички знаем, че е прав. Дори и аз. Но винаги, каквото и да правя в мен има поне една капка съмнение, че нещо може да се обърка. Страхувам се, че във всеки един момент може да се случи нещо, което ще отдели Маделин от мен.

Тя е първата ми сериозна приятелка от години. След няколко дни и моя съпруга.

- Знам, но просто, разберете ме. Именно след всичко, което преживяхме, тя може да реши, че това вече не си струва, че....

- Никога не бих го направила и мислех, че го знаеш много добре. - до болка познат глас се обади зад нас.

Малката ѝ фигура се приближи до дивана и се настани на свободното място до мен. Хвана лицето ми в шепите си и остави малка целувка върху устните ми. Дори след толкова време, все още я бе срам да ме целуне пред други хора.