Forever together |N.H| [BOOK TWO] ✅

XIII.

Мина се месец откакто разбрах за детето, което расте в мен. Найл все още не знаеше. Знаех, че в рамките на една минута ще се зарадва и ще ме намрази. Но е време да му кажа. Не мога да го крия дълго.

С Луи оправихме отношенията си. Найл не спря да пита защо сме се скарали. Това не се случваше често. С Луи да се скараме и да не си говорим с дни. Луи се съгласи да измислим някакво просто оправдание. Обещах му да кажа на Найл.

Сега чаках Найл да се прибере. При мисълта, че може да ме намрази, сърцето ми се късаше, а сълзите не спираха да текат. Очите ми бяха червени, лицето подпухнало. Сякаш не съм спрала с дни. Но е време. Найл заслужава истината. Заслужава да знае.

Вратата се хлопна и веселят глас на Найл се разнесе из апартамента. Сърцето ми заби лудо в гърдите, а ръцете ми започнаха да треперят.

Найл влезе в стаята ни и щом ме видя усмивката изчезна от лицето му.

Време е.

- Трябва да поговорим. - казах тихо и с пресипнал глас.

Найл кимна плахо и се настани до мен.

- Нали няма да искаш развод?

- Не.- поклатих отрицателно глава.

Найл кимна и ме погледна в очакване. В стаята настъпи кратка тишина.

- Не знам откъде да започна. Знам, че ще ме намразиш. Усещам го. - замълчах за момент - Просто.. Преди да започна.. Искам да знаеш, че те обичам и винаги ще е така.

- Маделин, плашиш ме.

- Бременна съм, Найл.

- Но.. Това е страхотно! - Найл се усмихна широко.

- Не съм готова за такава голяма отговорност.

- Какво искаш да кажеш?

- Не искам това дете, Найл. - признах.

Очите ми бяха забити в земята. Не смеех да го погледна. Отново настъпи тишина. Думите ми го шокираха. След няколко минути се осмелих да го погледна. Погледа му беше празен. Очите му излъчваха разочарование и тъга.

- Маделин, ти чуваш ли се какви ги говориш? - повиши тон - Това е нашето дете! Моето дете! Знаеш, че искам това малко същество от толкова много време!

- Целият ми живот е пред мен, Найл! Имам още една година в колежа! Не мога да се занимавам и с бебе! - изкрещях в отговор.