Forever together |N.H| [BOOK TWO] ✅

V.

НЯКОЛКО ЧАСА ПО-КЪСНО

- Да сте виждали моят любящ съпруг? - попитах Луи и Лиам, които се смееха на танците на пияния Зейн. В отговор, те поклатиха глави отрицателно. Въздъхнах леко, кимайки и се отдалечих от тях.

Изчезнах точно за десет минути, за да се преоблека и изгубих детето си от поглед, така де, съпруга си. Толкова странно звучи, но и толкова хубаво. Само при мисълта, че вече Найл е мой съпруг, официално, се усмихвах като идиот. Не спирах да гледам пръстена на ръката си.

Краката ме боляха от високите токове, които не исках да обуя, но все пак го направих, а роклята вече ми пречеше. Сега се чувствах много по-удобно в белите си кецове, които носех по-рано и бяла дантелена рокля. Бях сигурна, че Найл ще премахне тази рокля, щом се приберем. Дори и с булчинската рокля да бях останала и нея щеше да съблече от мен. Изкикотих се на шантавите си мисли.

Отказах се да търся Найл в огромния ресторант, затова просто седнах на масата, на която се бе събрала нашата група. Аз, Елинор, Анабел и момчетата. Всички останали гости бяха разпределени на други маси. Дори семействата ни се бяха събрали на отделни групички и постоянно се разменяха, за да си говорят.

Всичко това все още ми се струваше нереално. Имайки предвид всичко, което преживяхме, по-точно всичко, на което подложих Найл през всичките тези години. Наистина не мислех, че с него ще стигнем до тук. Толкова пъти съм си мислела, че след поредната кавга той просто ще се откаже, ще си тръгне. В тези моменти, сърцето ми се свиваше от ужас.

Но се радвам, че не го направи, защото наистина не знам как бих могла да живея без този мъж. Знаех, че не е като другите, че има нещо различно в него. Освен железните нерви, по които скачам всеки ден, разбира се.

- Пепеляшке, защо стоиш тук сама? - Елинор попита задъхано, тупвайки на празния стол до мен. Свих устни и повдигнах рамене. Огледах помещението отново, но следа от Найл нямаше.

- Съпруга ми избяга. - пошегувах се, отпивайки от чашата си с червено вино, което да подчертая, е невероятно.

Елинор се изкикоти и поклати весело глава, преди да види Луи и да затича към него. Честно казано с нетърпение очаквах тяхната сватба, но този път Луи не искаше да прибързва. Елинор все още не беше готова за тази огромна крачка. Наистина обича Луи, толкова много ѝ личи. Отърсих се от тези мисли и очите ми отново започнаха да шарят из ресторанта, в търсене на перчема на Найл. Забелязах Маура да се оглежда, ходейки без посока. Щом ме видя се усмихна и ми помаха. Отвърнах на усмивката ѝ. Взех чашата си с вино и се запътих в нейна посока.