Forever together |N.H| [BOOK TWO] ✅

IX.

Една седмица по-късно

Последните седем дни ги прекарах плътно с Найл. Както трябва да бъде. Сутрин ходехме на плажа, след това обядвахме в някое от заведенията край самия плаж и се прибирахме в хотела. Слънцето е доста силно след обяд, затова с Найл решихме, че ще прекараме тези часове в сън. След кратката ни дрямка, отново отивахме на плажа, а след това се разхождахме из Мелбърн.

Днес беше поредният ден, в който с Найл се излежавахме на плажа. Към осем вечерта, решихме да се приберем. Днес имахме уговорена вечеря с момчетата, Анабел и Елинор. Не се засичахме дори в хотела, което значи, че вече седмица не сме се виждали.  Отново се боричках със съпруга си, но щом влязохме в хотела, усмивките паднаха от лицата ни. Елинор крещеше, докато Луи просто седеше пред нея със скръстени ръце. Малка група хора се бяха събрали и ги гледаха, но мисля, че са чужденци, защото не изглежда да разбират за какво спорят. 

- Елинор, не прави цирк пред целия хотел. - каза със спокоен тон, извъртайки очи - Можем да се разберем като нормални хора в стаята ни. 

- О, не! Не! Това не е нашата стая. Това е твоята стая, Томлинсън! - Елинор изкрещя, предполагам за пореден път. 

- Тръгни към шибаната стая и стига си се правила на клоун пред целия хотел. - Луи изсъска срещу нея. 

Тъмнокоската изтри сълзите си и се запъти към асансьора. С Найл само се спогледахме, без да кажем нищо и последвахме приятелите си. Елинор бе в единия ъгъл, възможно най-далеч от Луи. Какво ли беше станало? Много рядко, дори невъзможно, бе човек да види Елинор в такова състояние. Щом влязохме в стаята на Луи, двата куфара на Елинор бяха приготвени в един ъгъл. Аз и Найл се настанихме до Лиам и Анабел, които бяха седнали на дивана. 

- Къде са Хари и Зейн? - прошепнах. 

Анабел повдигна рамене и отново върна погледа си на спорещите ни приятели. 

- Не знам. Но откакто сме дошли, тези двамата само си крещят. Елинор дори си тръгна, но явно Луи я е спрял. Вие сигурно сте се появили тогава. Сериозно е, щом Елинор дори е приготвила багажа си.

Настъпи кратко мълчание. След няколко минути, Елинор се върна с един малък сак в ръка. Това е доста странно, те много рядко се караха. Не знаех какво става и се изнервях.