Forever together |N.H| [BOOK TWO] ✅

XV.

Излетях от апартамента за секунди.

- Маделин, чакай! - извика след мен.

По дяволите! Изтичах до асансьора и натиснах копчето. Чух гласа на Найл зад себе си. Тръгнах надолу по стълбите.

- Маделин!

Найл определено е по-бърз от мен. С всяка секунда се приближаваше все повече към мен. Излязох пред сградата и спрях за момент да си поема въздух. Не чувах вече гласа и тежките стъпки на Найл.

Мамка му! Трябваше да изляза от онзи апартамент още щом го видях. Знаех, че ще стане така, но въпреки това останах там. Планът не беше Найл да ме види и да е толкова близо до мен. Трябва да се отдалеча от него. Обърнах се да видя дали все още ме следва, след което усетих силен удар, а последното, което чух бе писъка на Елинор.

Niall's POV

Бързах да се прибера. Чувствах се супер уморен, въпреки че не съм вършил тежка работа. При мисълта, че Маделин ме чакаше, сърцето ми трепваше, а усмивката сама си намираше път към лицето ми. Тази жена е светлината в живота ми. Дори не мога да опиша колко много я обичам. Вече бях пред апартамента ни и нетърпеливо отключвах вратата.

- Маделин, прибрах се!

Нямаше отговор. Може би е легнала да спи. Но пък е рано. Тя никога не ляга толкова рано, а пък и винаги ме чака.

Щом я видях седнала на дивана, усмивката ми изчезна за секунди. Очите й бяха червени и подпухнали, а по лицето й все още имаше пресни сълзи.

- Трябва да поговорим. - каза тихо.

Моля се на Господ да не е това, което си мисля. Въпреки това кимнах и бавно се приближих към нея.

- Нали няма да искаш развод? - попитах, страхувайки се от отговора.

- Не. - поклати глава.

Сякаш камък падна от сърцето ми. Не искаше развод. Това е добре. Нали?

- Не знам откъде да започна. Знам, че ще ме намразиш, усещам го. - тя млъкна за момент - Просто.. Преди да започна.. Искам да знаеш, че те обичам и винаги ще е така.

- Маделин, плашиш ме. - казах притеснено.

Не знаех какво се случва, но щом тя се държи така, е нещо много сериозно. Имах чувството, че сърцето ми ще изкочи от гърдите.