Forever together |N.H| [BOOK TWO] ✅

XIV.

Бях пред апартамента на Елинор. Стоях от няколко минути и се чудех дали да почукам. Не исках да я въвличам в моя живот на самотна майка. Но имах нуждата да споделя на някого.

Дори не знаех дали е тук. Все пак реших да опитам и почуках. Половин минута по-късно вратата се отвори и сънената Елинор се показа.

- Мади? Какво е станало? - попита разтревожено.

- Съжалявам, че те притеснявам, но няма на кого друг да споделя.

- Влизай.

Оставих куфара до вратата и се настаних на дивана. Елинор дойде след няколко минути с две чаши топъл шоколад. Едната я подаде на мен.

- Е, какво е станало и какъв е този куфар?

- А-аз напуснах Найл. Но този път завинаги.

- Направила си какво? Маделин ти добре ли си? - изкрещя - Казала си му за бебето, нали?

- Да. Погледът му ме уби, разбираш ли? Толкова празен и безчувствен. Наранявам го за пореден път. Той не заслужава това.

- А какво ще правиш с детето?

- Ще го запазя. Разрах какво искам, след като го загубих. Единственото нещо, което ми остана от Найл, е това дете. И ще дам всичко от себе си, да не му липсва нищо.

- Знаеш, че винаги ще бъда до теб, Мади. - Елинор се усмихна и ме придърпа в прегръдка.

Не знам какво щях да правя без нея. Елинор е буквално най-близкият ми човек.

- Трябва да си намеря малък апартамент далеч от тук. Не мога да остана.

- Маделин, не можеш да напуснеш града!

- Няма да напускам града. Ще се преместя в другия край. Възможно най-далеч от Найл. 

- Не мислиш ли, че все някой ден ще се срещнете? 

- Не. - поклатих отрицателно глава.

Невъзможно е, нали? Разбира се, че не. Ню Йорк е голям град. Найл може би ще се опита да ме потърси. Познавам го по-добре от всеки друг. Но този път трябва да го пусна. За негово дорбо. 

- Ще се преместя с теб. - заяви твърдо.

- Наистина ли? Благодаря, благодаря, благодаря! - изпищях и се хвърлих на врата ѝ.

Не можех да опиша колко много обичам това момиче! Винаги е била до мен и ме е подкрепяла. Вършила съм много глупости, правила съм много грешки. Елинор винаги е била тук, оправяйки кашите ми. И съм ѝ страшно благодарна.