Forever together |N.H| [BOOK TWO] ✅

III.

- Какво? Не! Не може! 

- О, хайде, Найл! Не бъди такъв! - Анабел измрънка. 

- Да, Найл, хайде! Само една вечер е! - Елинор добави.

Найл погледна двете ми приятелки, след което ме придърпа към себе си. Преметна едната си ръка през раменете ми, докато другата си почиваше върху бедрата ми.

- Казах не! Няма начин да пусна приятелка си, един ден преди сватбата ни, на шибан клуб! - повиши тон. 

- Ако обичаш, не ми викай на ухото. - изсъсках срещу него. 

- Съжалявам, принцесо. - каза сладко и целуна челото ми.

- Колко си сладък. - изкикотих се. - Но ще отида с момичетата.

- Маделин!

- Найл! 

- Хубаво! Отивай където искаш! - изпуфтя.

Найл стана от мястото си, оставяйки ме сама на големия диван. Изхвърча от апартамента на Луи и Елинор, блъскайки драматично вратата. Тежка въздишка се изплъзна от устните ми, знаейки, че трябва да отида след Найл. Можех да живея и без този предстоящ спор.

- Сигурна ли си, че искаш да се омъжиш за този индивид? - Лиам попита с весела усмивка на лицето си.

- О, млъквай. - изкикотих се. - Ще отида да го видя. - съобщих.

- Все пак ще излезем ли? - Анабел попита предпазливо.

- Съжалявам момичета, ще го отложим за друг път. - усмихнах се извинително, преди да последвам ядосания си годеник. 

Реших да използвам стълбите, за да се кача до нашият етаж. Знам какво ме очаква, щом се прибера. Господи, звучах като тийнейджърка, а не като възрастен човек, който след по-малко от четиридесет и осем часа ще се омъжи. Найл бе в пълното си право да се сърди. Напоследък не прекарвахме време заедно, винаги бях някъде с момичетата. 

Спрях за момент пред апартамента ни. Прехапах нервно устната си, преди да вляза. 

- Найл? 

Без отговор. Обиколих целият апартамент, но Найл го нямаше. Единственото място, което не бях проверила, бе кухнята. С бързи крачки се запътих натам. Найл беше седнал на един от столовете и буташе поредната шепа пуканки в устата си. На плота, до купата с пуканки, седеше шише с бира.