Forever together |N.H| [BOOK TWO] ✅

VI.

БЛАГОДАРЯ НА @steladesi ЗА НЕВЕРОЯТНАТА КОРИЦА!♥

- Побързай, Маделин! - Найл изкрещя.

- Секунда! - отвърнах, също крещейки.

Седнах върху препълнения си куфар и с много усилия и пъшкане го закопчах. Следващия месец, може би дори два, щяхме да ги прекараме в Австралия. Нямам търпение да прекарам време с Найл, само двамата. 

Е, почти само двамата.

Нашите прекрасни приятели се натресоха с нас, разбира се.

- Маделин Хоран, веднага докарай този задник при мен, преди да дойда и да те накажа!

Мамка му!

Очите ми се разшириха от ужас. Колкото и да харесвах наказанията му, не исках задника ми да е син. Ще бъде трудно да се лиша цяла седмица от къси панталони и бански. Веднъж понесох това наказание, не можех да сядам като нормален човек в продължение на две седмици.

Взех куфара си и бързо го забутах към вратата. Нахлузих бързо летните си ботуши и отново взех куфара в ръка. Найл го нямаше, затова реших, че е слязъл да натовари куфарите в колата, за която Джонатан щеше да се грижи докато ни няма. Уверих се, че съм заключила апартамента, преди да задърпам тежкия си багаж към асансьора. 

За Найл бе трудно да се раздели с колата си. Понякога дори мисля, че я обича повече от мен. Чисти я почти всеки ден и я мие всяка седмица. Преди да даде ключовете на Джонатан, му изнесе дълга лекция как да се грижи за нея, как да я чисти. Беше доста смешно отстрани. Изглеждаше така, сякаш оставяше детето си. 

***

- О, стига си се сърдил. - завъртях очи, намествайки се по-удобно на седалката в самолета.

Поне доколкото може да е удобно това нещо. 

- Заради теб щяхме да изпуснем полета. - Найл се озъби насреща ми.

- Ти си този, който ме събуди късно. - изсъсках.

Понякога просто ми късаше нервите. 

Сложих слушалките в ушите си и пуснах произволна песен, обръщайки главата си към прозореца. Знам, че не се е наспал и е изнервен, но това не значи, че трябва да си го изкарва на мен. През целия път до летището се карахме. В началото бях седнала отпред, до него. Но Луи не издържа и избута Найл отзад, на неговото място, а Луи зае мястото на шофьора. Това не попречи на мен и Найл да продължим спора си.