Forever together |N.H| [BOOK TWO] ✅

IV.

ПРОЧЕТЕТЕ АВТОРСКАТА БЕЛЕЖКА В КРАЯ НА ГЛАВАТА, БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!

*ДЕНЯ НА СВАТБАТА*

- Маделин, хайде ставай!

Измрънках в отговор, премятайки одеялото през главата си. Сгуших се още повече в топлата завивка, готова да заспя отново. Но виновникът за прекъснатия ми сън, не мислеше по същия начин.

- Анабел, ела ми помогни!

Елинор.

Господи, защо това момиче е толкова гръмогласно?

- Маделин, ставай, ще пропуснеш сватбата си!

Щом чух това, се изправих рязко, като лек писък излезе от устата ми. Тъмнокосата ми приятелка, която бе седнала на леглото, подскочи и тупна на земята.

Сватбата! Как можах да забравя за сватбата?!

Не съм виждала Найл от един ден. Вчера с момичетата решихме да отидем на пазар. Купих си няколко палитри със сенки. Накратко, подсигурих се за днес. По-късно през деня, се уговорихме да се съберем в един от апартаментите, за да можем на другата сутрин да се оправим на спокойствие. Разбира се, изгоних Найл от нашият апартамент. Не знаех от какво ще имам нужда, затова останахме тук.

Но в този момент бях много далеч от спокойна! Бях кълбо от нерви.

- Какво става тук? Какви са тези дрехи? – Анабел влетя в стаята, но след като видя бъркотията се спря.

Елинор все още седеше на земята, наблюдавайки ме. Не обелваше и дума. 

- Момичета, обърнете ми внимание! – повиши тон.

Спрях да ровя в гардероба и се обърнах към изнервеното момиче, хвърляйки ѝ въпросителен поглед.

- Първо, Маделин, спри да ровиш в този гардероб и да изриваш всичките си дрехи. Второ, отиди се изкъпи, докато ние правим закуска. Трето, искам да бъдеш спокойна. Ръцете ти треперят.

- О, горката! – Елинор изписка, скачайки от мястото ти, след което ме придърпа в прегръдка. – Всичко ще е наред, Мади. – усмихна се и намигна.

Все още бях сънена, затова не казах нищо. Извадих дрехи, които ще облека след като се изкъпя и ги оставих на леглото. Погледнах часовника, преди да вляза в банята.