Night Affair - Нощна афера

4| електрошок

Взирах се в съобщението няколко минути преди да реша дали исках да го видя за втори път днес.Искаше да се срещнем в "Шатоу Премиум",барът в който случайно бяхме и двамата редовни клиенти.Беше девет вечерта и аз гледах сериал,това изобщо не звучеше като мен.Ако беше някоя друга седмица вече щях да съм готова за алкохолни коктейли и мръсни танци,но тази седмица беше объркала ежедневието ми.Галерията беше превърната в свърталище на работници,брат ми се беше завърнал в живота ми и изоставих (както никога до сега) с документите ми в галерията.Какво се случваше с мен? Наистина ли Натаниел беше виновен за моето отстъпление? Не! И дума да не става.Трябваше да се стегна и да нормализирам ежедневието си.А то щеше да включва купон? Всеизвестно бе ,че срядата е малката събота.

Скарлет - Сряда 21:44ч: Звучи добре.Нещо против да дойда с приятелка?

Натаниел - Сряда 21:45ч: Никакъв.Когато дойдеш питай хостесата за моята маса.

Не си направих и труда да отговоря.Беше ясно ,че отивам.Вместо да хабя време в излишни любезности веднага пуснах съобщение на Даная.

Скарлет - Сряда 21:45ч: След 40 минути в "Шатоу Премиум"?

Даная - Сряда 21:46ч: Там сме.

След като се бях разбрала с всички изключих телевизора и се върнах в модерната ми баня за да оправя външният си вид.Извадих от най-долното шкафче в банята машата ми и стилирах косата си в свободни къдрици.Набързо си сложих черни сенки и матово червило.Доволна от външният си вид се върнах обратно в стаята ми и извадих от гардероба рокля без презрамки.Обух високите си обувки и грабвайки чантата си се спуснах към паркинга на сградата си.

Моето Порше панамера ме чакаше.Плъзнах се на кожената седалка и спуснах прозореца.Исках да усещам вятъра в черните си коси.Включих двигателя и мъркането на моето бебче ме прати в рая.Отпътувах от паркинга и се слях направо с трафика.Включих радиото и усилих песента на макс.Бях решила,че тази вечер щеше да е страхотна.

Пътувах по улиците на града и усещах вятъра да вее косите ми.Завих до ъгъла и се озовах пред "Шатоу Премиум".Неоновите светлини с надписа блестяха на фона на черното небе.Слязох от панамерата и подадох ключовете на момчето чакащо да я паркира.Пред клуба стоеше и Даная в целият си блясък.Беше облякла къса прилепнала рокля,не оставяща нищо на въображението и токчетата си Маноло Бланик.Двете с нея се насочихме към хостесата на заведението.Момичето беше около двайсетте,облякана с рокля с надписа на мястото.Усмихна ни се дружелюбно разпознавайки кои сме.

-Госпожице Девъроу,Госпожице Григъри - поздрави ни тя - На обичайното място ?

-Не.Този път ни очакват.Резервацията е на името Натаниел Търнър.

Хостесата се усмихна загадъчно.

-Последвайте ме.

Ние тръгнахме след нея,а Даная ми хвърли многозначителен поглед.

-Натаниел Търнър? Същият Натаниел Търнър,който не можеше да понасяш до вчера !?

-Обещах му -повдигнах рамене - не знам какво да ти кажа..ако не ни хареса може да изпием по едно питие и да се прибираме.

-О,ще ми хареса - каза тя сканирайки всичките мъже на сепарето.Натаниел стана от мястото си и дойде до нас.

-Дами - поздрави ни учтиво ,едвам го чувахме от силната музика - изглеждате зашеметяващо.

-Аха,предполагам,че го казваш на всички момичета? - пошегувах се аз ,а той ни направи път да седнем на голямото сепаре.

Този път нямаше русокоси модели с къси поли.Единствената женска компания бяхме ние.Това радваше Даная доста ,съдейки по доволното й изражение.Имаше четирима мъже освен Натаниел.Първият,който ми подаде ръка да се запознаем ми се стори и най-красивият.

-Айзък Лайт - представи се тъмнокосият красавец.Очите му бяха сини и проницателни.

-Скарлет Девъроу,приятно ми е да се запознаем - отвърнах аз клатейки ръката му.

-Познаваме ли се от някъде? - попита той накланяйки главата си на една страна - Струваш ми се позната.

-Щях да си спомням - казах аз усмихвайки се и той повдигна плътната си вежда.Мъжът беше интригуващ.

Зад него стояха - Чад,ЕйДжей,Блейк и Натаниел. Поздравих ги и бързо се обърнах към Даная за мнение.

-Трябва да ми кажеш дали си хареса някой.

-Всичките са добър улов,но Скарлет ... Брат ти е невероятен.Ще имаш ли нещо против ако?

Побързах да я прекъсна.

-О,Божичко,не! Давай.Просто не искам да очакваш нещо сериозно от него.Той е играч.- в момента в който й дадох позволението си стомахът ми се преобърна.Нещо ме жегна.Не знаех дали е някакъв вид странна ревност или просто не бях свикнала Даная да ми иска позволение.Не знаех как ще реагирам ако нещо по-сериозно се случеше между тях.Но всъщност коя бях аз да им държа сметка?

Погледнах към Натаниел и го огледах.Да,той беше красив мъж.Сините му очи блестяха като скъпоценни камъни на фона на по-тъмната му кожа.Наболата му брада беше адски секси и ми се искаше да прокарам ръце през нея.Божичко не трябваше да мисля така.Защо мислите ми отиваха натам? Това беше неправилно и грешно и по дяволите... Беше ме срам от себе си.Усетил ,че го наблюдавам Натаниел се обърна към мен и ми намигна.Електрошок премина през цялото ми тяло.

Имах нужда от коктейл.