Night Affair - Нощна афера

1| срещата

 Тази сутрин беше изключително важна за мен.Имах куп задачи и никакво време.Облякох тясната пола дълга до коленете,червената риза и грабнах сакото от закачалката.Бързах да отида до галерията в която работех,защото днес трябваше да подписваме договор със силно развита книжарница и да разширим сградата в която работех.Така щяхме да имаме Галерия + Кафе-книжарница,което означаваше повече пари.Единственото лошо бе,че брат ми беше главният архитект по плана за разширяване.Мамка му.Натаниел Търнър - синеок разбивач на сърца.Беше покорил всяка една красавица в града.Никога не задържаше момиче до себе си и се хвалеше с ергенския живот.Мразех го.Честно казано той така й не ме прие за негова сестра.Нашите родители бяха заможно семейство,което не можеше да има деца за това си осиновиха - Натаниел и Скарлет. Както се досещате Скарлет съм аз. Да си призная те бяха последната ми надежда.Бях прекалено възрастна когато ме приеха и последният ми билет с приемните родители.Натаниел бе първото им осиновено дете. Бях добра,не им създавах проблеми,ходех на уроци по танци и езици,радвах се че си имам братче и семейство.Обратно на моето мислене Натаниел ме презираше,а с годините това му чувство се увеличи.Не бяхме по никакъв начин роднинско свързани,не бяхме приятели ,не бяхме семейство.Колкото да им се искаше на майка и татко.След време пораснахме,той редовно се правеше,че не съществувам.Избягваше всякакъв контакт,а аз и не го търсех.Следвахме в различни университети и напълно ни се разделиха пътищата.От време на време се сещах за него,как можех да не се? Имаше малък период преди той да започне да ме мрази и си играехме и се разбирахме.Така и не разбрах какво се промени.И ето ме днес - закъсняла за срещата ми с доведеният ми брат.Чудех се как ли изглежда? Дали ще пожелае да подновим контакт? Дали мама и татко му липсват? Избутах всичките ми мисли за това и се реших да се държа професионално и да подходя като бизнес дама.Само това се изискваше от мен.Стигнах до мястото на срещата и влязох с уверена крачка.Галерията беше огромна.Токчетата ми тракаха по мраморният под и звукът оттекваше из голямото пространство.В предверието се ширеха стълби към етажа с картините,античният кристален полюлей висеше от тавана и придаваше на мястото аристократски привкус.Навлязох в залата с неизложените картини и се запътих към офиса в дъното.Там всички се бяха събрали около дървената овална маса и ме чакаха.