Трябва да призная,че отварянето на кафе-книжарницата не беше толкова стресирващо колкото очаквах. Всичките ми планове се осъществиха и безпроблемно отбелязвах в планера ми свършените задачи. Денят мина бързо и всичко беше точно така както си го представях. Галерията изглеждаше невероятно. В предверието се ширеха мраморните стълби към етажа с картините предоставени от фондация "Лайтън",античният кристален полюлей висеше от тавана и блещукаше от светлината на залязващото слънце. Кафе-книжарницата беше перфектното допълнение на огромното пространство. Изглеждаше уютна с меките си цветове и удобните мебели. Ухаеше на кафе и туко-що изпечени сладки. Книги се виждаха на всеки ъгъл от заведението и на стратегически места бяха поставени ароматни свещи. Беше точно така както исках да изглежда. Тази вечер щях да дам тост за Натаниел.Той го заслужаваше. След като пуснах сервитьорите и кетеринга да влезе и да се подготви за вечерта хукнах към вкъщи да се облека за вечерта. Аз бях тази към която щяха да бъдат обърнати всички погледи затова трябваше да изглеждам подобаващо. Пътувах с моето Порше панамера.Плъзнах се на кожената седалка и включих двигателя.Звукът от колата ме накара да полетя в облаците. Обожавах да карам из пренатоварените улици на града. Отпътувах от паркинга и се слях направо с трафика,който беше огромен. Радиото ми беше включено и стар хит беше пуснат. Усилих познатата песен и запях с плътният глас на певеца.Бях решила,че тази вечер щеше да бележи началото на новият ми живот.
Бях облечена с разкроен панталон с висока талия в бежав цвят с огромна панделка пристягаща тънкото ми кръстче. Копринена блуза с паднало рамо в цвят слонова кост допълваше визията ми.Сложих си диамантената огърлица подарена от майка ми за 18ят ми рожден ден и грабнах позлатеният клътч. Сложих си и един диамантен пръстен и доволна се заех с грима си. Нямах време да си викна гримьор и фризьор за това набързо вдигнах косата си на красив ,леко рошав кок украсен с фуркети ,а за грима си заложих на тъмно червено червило и остра очна линия. Когато се задоволих от външният си вид тръгнах към галерията.
Там ме чакаха всички. А под всички имам предвид всичките медии, всичките папараци, всички от борда на галерията, всички от фондация "Лайтън", всички артисти,чийто картини щяхме да представяме, всички близки и познати. Беше въртележка от бляскави коли и светлини. Известни личности минаваха по червеният килим,даваха интервюта и позираха пред камерите.Виждах множество познати лица и бях щастлива наистина да заявя,че успях да постигна целта си.
ESTÁS LEYENDO
Night Affair - Нощна афера
RomanceКогато Скарлет Девъроу разбира,че именно брат й - Натаниел е архитекта на разширяването на галерията в която работи тя е с объркани чувства. Минали са над 5 години от последната им среща.Какво ще се случи когато най-после се срещнат очи в очи? Скарл...
