Когато Скарлет Девъроу разбира,че именно брат й - Натаниел е архитекта на разширяването на галерията в която работи тя е с объркани чувства.
Минали са над 5 години от последната им среща.Какво ще се случи когато най-после се срещнат очи в очи? Скарл...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Отпивах от студената напитка докато чаках обаждането да ми бъде прието. Трябваше да разговарям с фондация "Лайтън" и да им кажа избраната вече дата.Така те щяха да могат да приготвят навреме артистите си.
-Елиза Вега на телефона - чу се гласът от другата страна.
-Елиза,здравей. Скарлет Девъроу се обажда.
-Скарлет ,миличка как си? -тонът и мина от делови на дружелюбен и се почувствах така сякаш наистина искаше да говори с мен.
-Добре,а ти?
-Перфектно. Знаеш ли тъкмо си мислех за теб. Утре ще бъдеш на балът на майка ти нали?
-Разбира се! Ще се видим там,предполагам?
-Да. Също така се надявам,че имаш избрана дата за отварянето? За да можем да я съобщим утре и също още днес да задействам няколко статии.
-Точно за това се обаждам. Какво мислиш за седми?
-Звучи чудесно! Веднага се залавям за работа.
-Дочуване,Елиза.
-Дочуване.
Връзката прекъсна и аз върнах вниманието си на студената напитка,която вече почваше да се топи и пластмасовата чаша беше направила малка локва на дървеното ми бюро. Чувствах се добре ,най-после в работата всичко се нормализираше. Нямах търпение ремонта да е приключил и да мога да се завърна в правенето на изложбите. Влязох в документа на Word и започнах да обмислям потенциалните мероприятия за месеца след отварянето на кафе-книжарницата. Трябваше всяка седмица да имам ново представяне,ако исках да избия изгубените пари от месеца в ремонта.
Целият ден премина в трескаво попълване на документи и звънене на различни артисти и тяхните мениджъри за договаряне. Беше изтощително. Знаех,че след няколко часа ме очакваше и ежегодният бал на майка ми затова и побързах да се прибера и да се приготвя за бляскавата вечер.
