ᎥᏆ Ꭵs ᏢᎾssᎥbᏞᎬ?! |Vkook| [Completed]

♡ 28 ♡

Гтн Техьонг:

Днес беше денят на срещата. Бях доста притеснен от мисълта че ще бъда на изискан ресторант. Общо взето не съм изискан и ще ям по зле и от свиня.

Срамувам се от себе си...единственото което ме тревожи са маниерите ми на хранене.

Оф Куки...как можа да избереш точно това място.

Оглеждах се в голямото гледало което беше закрепено за вратата на гардероба.

Бях облечен в черен смокинг с бяла риза и червена вратовръзка.
Косата ми беше в приличен вид.

Да си призная честно много много не се чувствах комфортно в такива скъпи дрехи но...задължително трябва да ходя облечен така на подобно изискано място.

Обух черните си кажени обувки и отидох в хола където ме чакаше Чонгкук в цялата си прелест.

-Здравей любов. Много си красива..КрасиВ*...-Поправи се Чонгкук а аз се засмях.

-И ти си много красивА Зайче...-Една минута тишина и цяла стая се огласи със нашия смях.

-Ще тръгваме ли?-Попитах Куки а той кимна и тръгнахме към изхода на апартамента.

,,Чудя се...ще ходим ли някъде след вечерята...или не
..."-Замислих се.

-Какво си се замислил така?- Попита Чонгкук като ме погледна със заешката си усмивка.

-Замислих се къде ще ходим след вечеря...-Отговорих с треперещ глас.

-Изненада. Потрай още малко.

След като стигнахме колата Куки я отключи след което се качи на шофьорското място. Последвах Последва примера му като се качих до него и затворих вратата след което Чонгкук потегли.

***

По пътя абсолютно нищо не си казахме. Умирах от любопитство къде ще ходим след ресторанта но знаете поговорката...любопитството убило котката. По добре да не разбирам. Но все пак има продължение тая поговорка ,,И пак то я спасило" значи няма да умра ако питам пак Чонгкуки. Нали? (  А/Б :"))  )

-Куки..ще ми дадеш ли поне едни жокер къде ще ходим после?-Измрънках а Куки се засмя гръмко и отдели поглед от път камо леко ме погледна.

-Нищо няма да ти кажа за да те дразня.-Каза Куки като върна погледа върху пътя. 

Този Чонгкук...ще ме умори. Буквално.