ᎥᏆ Ꭵs ᏢᎾssᎥbᏞᎬ?! |Vkook| [Completed]

♡ 21 ♡

Гтн Сехун:

Днес беше денят в който ще призная за чувствата си на Техьонг. Имах идеалния план.

Първо ще закуся и ще си измия зъбите. Ще се облека и ще отида да му купя подарък. Така ще стане мога би една идея по-романтично.

Станах от леглото и се запътих към кухнята. Явно само аз бях буден защото никой нямаше в кухнята.
Отидох да проверя дали има някой в хола но и там нямаше никой. Още по-добре.

Отворих хладилника но там почти нищо нямаше. Само кимчито което беше останало от вечеря. Кимчи за закуска...прекрасно...

Взех си пръчици и започнах да се храня като гледам да не вдигам много шум като дъвча.

Чудя се...дали Техьонг ще приеме чувствата ми. Все пак сме братя и не е много нормално...но...се надявам той да не е от хората които няма да го приемат. Обичам го много овече от приятел. Обич го като брат...и не само.

Много добре знам че Чонгкук няма да бъде достатъчно отговорен за баща на детото на Техьонг. За това аз ще приема тази отговорност. Колкото и нелепо и налудничаво да звучи. Ще бъда най-добрия баща. И ще му го докажа.

След като се направих оставих пръчиците на масата а празната кухничка я сложих в мивката.
Качих се ва втория етаж и отидох към банята за да си взема душ и да си измия зъбите.

Влязох в банята като съблякоха мръсната пижама и я хвърлих в лицето с дрехите за пране.
Нагласих водата така че да не е прекалено топла но и да не е прекалено студена. Хладка.

Взех шампоана и сложих малко върху косата си и започнах да го разтърквам добре.
Когато свърших със косата започнах да насапонисвам тялото си.

***
След около близо 10-15 минути излязох освежен. Отидох до стаята си за да избира дрехи но като знаех какви ужасни дрехи имах в гардероба...наистина нямах вкус.

Избрах една тениска и светло сини дънки и ги облякох на бързо като не забравих да облека и коженото си яке. Поне така ще изглеждам малко по-добре.

Обух кецовете си и тръгнах към колата си. Добре че ключовете от колата бяха във десния джоб на якето ми защото нямаше да се връщам обратно. Щях да взема автобуса. А и без товя е на лош късмет.

Отключих колата си и потеглих за мола. Там определено ще има нещо което той ще хареса. Бях сигурен в това. Въпросът беше дали ще приеме подаръка ми.
Беше възможно да не го приеме заради чувствата му към Чонгкук...но...имаше шанс и да го приеме. Нали все пак съм му брат.