♡ 29 ♡ (part 1)

902 85 40
                                    

Гтн Техьонг:

{3 months later}

Минаха се точно три месеца от както Чонгкук ми предложи. Беше толкова романтично и незабравимо. В този ден целия ми живот се преобърна. Буквално.
Не мога да го опиша точно...но...усетих някъква промяна когато му казах ,,Да".
Сякаш вече бях собственост на Куки и винаги трябва да го питам дали може това дали може онова. Притеснявам се от факта че ще ми забрани да излизам с Джимин или по-зле...въобще да не излизам.
Не знам точно как са женените двойки които скоро ще имат детенце. Но...се притеснявам и от факта че когато родя няма да имам свободно време. Ще съм постоянно зает с Юта. Това ме плашеше до смърт. Надявам се че Куки ще ми помага. Но силно се надявам да не съм контролиран от Куки.

Относно бебо...вече съм в деветия месец и е мнго възможно да родя тук и сега. За това трябва да съм внимателен.
Чудя се какво е чувството да раждаш...винаги съм се питал...но...не очаквах да се слечи ТОЧНО НА МЕН. станалто станало.
Както каза сестрата...при жените е едно....а при мъжете друго. И тъй като нямам вагина ще раждам по друг начин...със операция или не знам....помня че сестрата ми обясняваше но аз много много не я слушах. Но беше нещо свързано с операция.
А относно името му...мисля че Юта ще му отива. Дори и да не съм го обсъдил с Куки мисля че името ще му допадне.
Куки ми предложи да почистим стаята която беше срещу  нашата. Стаята отсреща по принцип беше предназначена за складиране и от нея да направим детска стая. Съгласих се с идеята въпреки че стаята беше досна големичка. Прекалено големичка за бебешка стая.

Както си размишлявах за живота ми в не много далечно бъдеще телефона който беше на ношното скавче от моята страна на леглото звънна с досадния рингтон. Идеше ми да го хвърля у земята. Телефона ми се прецака някак си и не мога да си сменям рингтона. Дейба и у трошката дейба...
Погледнах изписаното име на екрана. Оф кво искаш пак бе нещастник?!

-Техьонги. Добро утро чадо мое. Обаждам ти се за да ти кажа да се оправяш защото до максимум 10 минути съм пред вас. По пътя към мола ще ти обясня защо.-След секунда ми затвори...странно.

Оставих телефона обратно на предишното му място като сатанх от удобното легло и отидох до гардероба да си извадя дрехи.
Първото нещо което извадих бяха къси дънки до коленете. Извадих и една много широка тениска коато като рокля стоеше на тялото ми.
Облякох се и зачаках сехун да дойде... и не се бе минало и секунда и на званеца се звъна.
Отидох до входната врата и погледнах през шпионката за всеки случай че не е той.
След като се оверих че това е Сехун отворих вратата и му направих път да влезе.

ᎥᏆ Ꭵs ᏢᎾssᎥbᏞᎬ?! |Vkook| [Completed]Où les histoires vivent. Découvrez maintenant