ᎥᏆ Ꭵs ᏢᎾssᎥbᏞᎬ?! |Vkook| [Completed]

♡ 9 ♡

Гтн Чонгкук:

Когато Техьонг ми каза за срещата с ,,брат" си не знам защо но изпитах желанието да ударя нещо...или някого. Просто се ядосах. И аз си нямам на идея защо.

Хвана ме яд и тръгнах сам към класната стая без да обръщам внимание на Техьонг.
Седнах на чина си и извадих учебниците по дадения предмет който имахме.
Усетих как някой седна до мен. Техьонг. Какво пък Искаше сега?!

- Какво?!-Троснах му се.

-Чонгкук...зщо реагира така изведнъж. Ако са семейни проблеми не е нужно да си го изкармаш на мен.-Проговори през зъби Техьонг.

-Просто ме остави сам. Ясно.
Извинявай че реагирах така просто на последък съм объркан...абе дълга история.

-Значи причините са лични?-Попита повдигайки едната вежда.

-Да. Пак извинявай че реагирах така.-Казах виновно свеждайки глава надолу.

-Спокойно Куки. Не ти се сърдя. Просто не обичам когато някой е ядосан и да си го изкарва на мен.

-Добре...обещавам че ще овладявам емоциите си по някакъв начин.
Все пак сме в пубертет...

-Да прав си.

-Е...може ли да седна до теб?-Попита ме.

-Да разбира се.-Отговорих ме и му направих място да седне.

Гтн Техьонг:

Половината ден се мина а аз стоях до Чонгкук едва сдържайки се да не изрева от болка. Да. Корема ми пак ме болеше. Но много повече от сутринта. Болката не се понасяше.

-Техьонг...добре ли си?-Попита ме Чонгкук видимо притеснен.

-Да...д-добре съм.-Отговорих и върнах погледа си върху тетрадката.

-ТУХЬОНГ!-Чонгкук ме погледна с поглед гласящ ,,Не ме лъжи!"

-Просто съм настинал. Трябва да ме е хванал някъкъв грип.
Просто ще утида до тоалетната.

-До тоалетната?-Повдигна вежда. 

-Но ти си за лекар! Я бързо ставай до сестрата.-Каза Чонгкук и понечи да хване ръката ми но аз се отдръпнах.

-Не. Няма да ходя до сестрата. Точка!

-МОМЧЕТА!-Извика госпожата ни по математика.

-Имаме час а не е надпреварване по надвикване.

Скастри ни госпожата и се обърна към дъската и продължи  да пише задачи и да обяснява как се решават.