ᎥᏆ Ꭵs ᏢᎾssᎥbᏞᎬ?! |Vkook| [Completed]

♡ 8 ♡

Гтн.Техьонг:

Отворих рязко очи и се огледах. Намирах се в моята стая. (А/Б Оууу така ли било?)
Целия бях потен. А корема ме болеше жестоко. Всъщност...не беше нормална болка. Беше нещо като...и не мога да го опиша. Сякаш беше на топка.

Погледнах алармата ми и видях че показваше 6:10. Имам още час докато изляза.
Имах чувството че ще повърна.
Много ми се гадеше и ми се виеше свят.
Запътих се към тоалетната но ведвата щом усетих че стомаха ми се преобръща забързан темпото.
Беше ужасно.
Какво ми ставаше?! Да не би пък да съм настинал или да съм ял нещо развалено...да...вчера Със Сехун отидохме в Мак Доналдц . Сигурно е от това.

След като стигнах банята отворих рязко вратата надвесих се над тоалетната чиния и започнах да повръщам.
След като се изповръщах се почувствах малко по добре но не напълно. Още не се чувствах усобено добре.

Бързо отидох на мивката да си измия устата. В устата ми имаше отвратителен вкус.
Взех четката сложих малко паста на нея и бързо започнах да търкам.

След като приключих със зъбите изплакнах устата си със вода за оста. Така е по-добре.

Когато слязох долу в кухнята за закуска кагато мама ме видя реакцията и беше като ,,Боже зомби!!! КЪДЕ Е БУХАЛКАТА?!!"

-ТАЕ!!-Кресна мама.

-Какво се е случило с теб миличък?! Добре ли си? Как се чувстваш?-Попита разтревожено тя.

-Не много Добре.-Отговорих и и седнах до нея.

Мама допря ръката на челото ми и ме изгледа преценяващо.

-Странно...нямаш температура.

-Как се чувстваш?-Попита ме тя с леко притеснение.

-Ами...Чувствам се странно. Вие ми се свят. Понякога виждам звездички. Гадеше ми се. Изповръщах се в тоалетната.
Корема ми се чувства странно. Не усещам болка...по скора...и аз не мога да го опиша.

-Господи Тае!!! Ами ако е свински грип?!! Ще извикам лекар.- Каза мама в паника и бързо хукна към хола където стоеше домашния телефон.

-Спокойно мама. Добре съм. Сигорно Сигурно съм ял нещо развалено.

-Да...но за всеки слу...

-Мамо!-Нищо ми няма. Успокой женските хормони.

-Добре но няма да те пусна да ходиш на учи...

-МАМО!!-Изкрещях.

-Нищо ми няма. Не умирам. Успокой се.-Заговорих с по-нежен тов.

-Но Тае...притеснявам се за теб.

-Знам...просто на посладък не мога да овладавам емоциите си. Извинявай.-Погледнах я тъжно.

-Спокойно Тае. Това е от тинейджърските хормони.-Каза тя гушкайки ме.

-Надявам се си права.-Промърморих под носът си

Качих се горе с надеждата мама да ми е изпрала дрехите.
Качих се горе и видях че целия гардероб е пълен. Толкова се зарадвах че буквално взех първата дреха която ми видях.

Някъква бяла тениска и тесни светлосини дънки.
Взех раницата си и излазох от нас и в същото време накой ми писа.

@Чими:

Хей. Да знаеш че пак съм болен и няма идвам на училище (ಥ﹏ಥ)

@Чими:

Липсваш ми брато ༼ つ ಥ_ಥ ༽つ

Ох този Джимин. Все така чувствителен. Също така е голям гушкар (А/Б друго не ми хрумна ;-;)

@ТаеБае:

Знам :')
Аз съм най-добрия приятел.

@ТаеБае:

Споко бро. Ще се видим след училище ❤

@Чшми:

❤❤❤❤❤

Както си гледах телефона се блъснах в някогао.

-Извинете...не беше нарочно.-Проговорих панически но когато видях кой стои пред мен застанах.

-Ч-Чонгкук...извинявай.-Проговорих плахо.

-Няма проблем.-Каза усмихвайки ми се.

-Искаш ли да ходим заедно във клас?-Попита ме Чонгкук.

-Ще се радвам.-Отговорих и се приближих плътно до него.

Не знам защо но се привързах към Чонгкук. Ужас...
Винаги когато си пиша с него или пък съм близо до него сърцето ми сякаш ще изкочи.

в неговата компания се чувствах защитен.

Какво ми ставаше?!!

Кагото влязох в училището не видях Намджун. Каква приятна изненада.

-Как мина вчерашният ти ден?-Попита.

-Отлично. Бях на среща с брат ми. Тъй като той не ме познаваше съответно и за не го познавах той ме покани на среща за да се упознаем.

-Аха...ясно..-Видях как усмивката му посърва.

-Добре ли си?-Попитах.

-Да...добре съм...-Каза студено и тръгна към класната стая

Какво се случи току що?

А/Б

Почва се...