♡ 11 ♡ (part 2)

1K 115 50
                                    

Гтн Сехун:

Както си ядохме най-спокойно физиономията на Техьонг се промени. Той изтърва пръчиците за хранене на земята а с тях и той се свлече на земята придържайки корема си.

-ТЕХЬОНГ!!!-Започнах да викам.

-Техьонг!!! Добре ли си?! Какво ти сатана така изведнъж?!

-Корема изведнъж ме заболя по много гаден начин.-Едва не се разплака.

-КРАЙ. ОТИВАМЕ В БОЛНИЦА!-Извиках и всички се запътихме към колата ми.
Но аз нямаше да карам затова подхвърлих ключовете на един от охраната.

-Закарай ни до най-близката болница.-Заповядах му.

Аз,Техонг,Чаньол и татко бихме отзад а мама беше отпред до шофьорската място.

-Спокойно братчето ми...всичко ще се оправи.-Прошепнах му нежно в ухото.

Започнах да го галя по главата и усетих че не шава. Явно е заспал...но...е някак невъзможно да заспи при такава болка в корема...явно му е било зле и е припаднал.

-Извинете...може ли малко по-бързо да карате че Техьонг припадна в краката ми?-Попитах колкото се може по-спокойно.

-Сехун успокой се. Стигнахме.-Обади се мама от предната седалка.
Слава богу.

Взех Техьонг на ръце и бързо влязохме в болницата.
Там имаше един лекар и една сестра.
Запътих се към тях със бързо крачка и нерно проговорих.

-Моля ви помогнете му.

-Какво му е?-попита ме сестрата.

- Корема го боли близо месец.

-Това нормално ли е?-Попитах ги.

-По принцип е нормално но при хора над 20 години. Той още е млад и няма как толкова време да го боли корема.-Сестрата присви очи.

-Трябва да му вземем изследвания. Докторе отидете за носилка.-Каза сестрата и провери пулса на Техьонг.

-Пулса му е ускорен...нещо не е както трябва...-Сестрата погледна подозрително Тухьонг.

-От колко време казахте че го боли корема?-Попита сестрата.

-Близо месец.-Отговорих и.

-Ще се оправи ли?-Попитах я притеснено.

-Сега не може да потвърдим. Нека вземем изследвания и тогава ще потвърдим дали му има нещо.-
Каза сестрата.

ᎥᏆ Ꭵs ᏢᎾssᎥbᏞᎬ?! |Vkook| [Completed]Onde histórias criam vida. Descubra agora