ᎥᏆ Ꭵs ᏢᎾssᎥbᏞᎬ?! |Vkook| [Completed]

♡ 22 ♡

Гтн Техьонг:

-Добре казвай бързо.-Извърнах очи.

-Добре...ще ти кажа направо.....Харесвам те!

-....

Сехун не е добре. Това момче не е добре. Трябва му лекар. Психично болен.

-Т-това е за т-теб.-Каза с треперещ глас  като извади еда средно голяма кутийка от джоба си и проговори:

-З-заповядай...-Сехун ми подаде кутийката с треперещи ръце.

Отворих я и разшири очи. Направо си глътнах езика.

-Сехун...какво е това...?-Погледнах го уплашено.

-Едно колие...напомня ми за теб...и реших да го купя за т-теб...-Изчерви сведе глава.

-Сехун...чуваш ли се какво говориш...знаеш ли какво правиш?-Проговорих през зъби.

-Ти...не знаеш какво правиш...ВЪРВИ ДА СЕ ЛЕКУВАШ. НЕ СИ ДОБРЕ С ГЛАВАТА!-Изкрещях и като затворих кутията и я набутах насила в ръцете му.

-Не ти искам подаръците ,,Хьооонг"- Казах иронично и тръгнах към нас но гласът на Сехун ме спря. Хлипаше.

-М-Моля те...остани...приеми подаръка ми...нищо че е женски...моля те...приеми го...не го хвърляй... дадох 900 вона за него.

При чутото едва не ми прилоша. Тая откачалка добре ли е?! Ама чакай...нали е откачалка...

-Добре...чуй ме...ще приема подаръка ти защото се пак си ми брат...и е скъп но казвам ти...ако не ми беше брат щях да ти изхвърля подаръчето без да ми пука колко струва.-Изсъсках му.

Той ме прегърна и захлипах на рамото ми.

-Благодаря ти...

-За какво?-Попитах объркано.

-Че приемаш подаръка...и чувствата ми към теб...-Проговори едва.

-Виж...Сехун...харесвам те...и те обичам...но не по този начин. Ти си големия ми брат те обичам.-Прегърнах го по-силно едва не заплаквайки. Трябва да контролирам емоциите си.

-Разбирам...но ти благодаря искрено много че приемаш чувствата ми...и не ме отхвърли.-Разплака се по-силно.

-Полудя ли?! Как може да отрежа батко си. Не съм чак толкова лош.

-Благодаря ти.-Прошепна в ухото ми и ме целува по усните. Но не от онези страсти целувки. Само едно детско докосване на устни.