Марк се протегна и се размърда в леглото, когато се звънна на вратата. Той се намръщи, но стана без особено желание, за да отвори.
Погледна телефона си на шкафчето. Осем часът сутринта в събота. Кой ли може да е толкова рано? Предположи, че родителите му са на работа и няма кой друг да отвори.
Момчето стана от леглого и се прозя. Звъненето продължи.
Марк отиде до вратата и отключи, без да погледне кой е. Остана силно изненадан, когато видя Донгхюк.
- Хюки? - попита той, засрамвайки се леко от вида си. - Какво има?
Донгхюк беше разстроен и Марк можеше да го види. Лицето му бе подпухнало, а очите - зачервени и той бе свел глава виновно.
- Хюк, какво... - преди той да довърши, рижавото момче прекрачи прага и го прегърна, увивайки ръце около кръста му.
Минхюнг стоеше като вцепенен. Сърцето му биеше лудо в гърдите и той не знаеше какво да стори.
- Прегърни ме, хьонг - каза тихо той, забил глава в гърдите му.
Марк внимателно уви ръце около него, а хватката на Хечан се стегна повече. Не знаеше какво се случва, но се молеше другото момче да не чува блъскането на сърцето му в този момент.
- Нека влезем вътре - предложи Марк и се отдръпна леко.
Донгхюк кимна и го последва.
________
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
