Имаше две минути до започването на часа и Донгхюк бързаше да отиде до тоалетната. Размина се с някакво момче и влезе веднага в свободната кабинка. Цяло междучасие тоалетната беше препълнена и той нямаше шанс да отиде.
Щом излезе от кабинката, сърцето му едва не спря. Пред него стоеше Юкхей със самодоволно изражение на лицето.
- Изплаших ли те, Хюки? - попита престорено мило той.
- Не - излъга той. - Ако обичаш, ще закъснея за часа.
Донгхюк опита да мине покрай него, но Юкхей хвана лакъта му и го издърпа обратно.
- Не на мене тия - каза сериозно той.
Хечан поиска да дръпне ръката си, но високото момче го стисна силно и той простена от болка.
- Виж сега - подхвана той и се приближи до ухото му, - заради приятелчето ти отнесох наказание, което наистина е много досадно. Как ще ми се отплатиш за това?
Донгхюк вдигна очи към неговите.
- Пусни ме.
- О, няма да стане.
- Пусни ме или...
- Или какво? Ще отидеш да се оплачеш на гаджето си и той пак ще ме набие?
Хюк замръзна. От къде той знаеше, че с Марк са...
- О, моля те. Не си мисли, че не знам за това - врътна очи Юкхей и го блъсна във вратата на кабинката.
Рижавокосото момче простена. Видя как Юкхей вади телефона си, сетне го обърна с екрана към него.
- Слушай какво - каза през зъби Юкхей, - сигурен съм, че не искаш цялото училище да разбере за това.
Хюк погледна телефона. Видя снимка на него и Марк в задния двор на училището от преди няколко дни, когато се бяха измъкнали от час.
- Ти от къде...
- Предполагам не искаш цялото училище да се подиграва на Минхюнг, задето е... Как да го кажа по-мило? Гей.
Донгхюк стисна ръцете си в юмруци. Разбира се, че не искаше. Но какво би могъл да направи?
- Какво искаш? - въздъхна примирено той.
Лукас се подсмихна и прибра телефона си в джоба на дънките.
