Him and I || markhyuck

64 ⓜ

Часовете минаваха адски бавно за Марк. Какво беше това? Какво искаше да каже Донгхюк с това, че не е щастлив с него? В какво беше сбъркал?

През цялото време гледаше към него и беше сигурен, че Донгхюк знае това.

Чакаше часовете да свършат и щеще да поиска обяснение. Да. Не можеше просто така да се примири с това.

Както очакваше, Донгхюк побърза да събере нещата си и да излезе. Минхюнг тръгна след него веднага.

- Донгхюк! - извика той, но Хюк се направи, че не го чува.

Марк въздъхна раздразнено и го настигна, хващайки китката му.

- Хюк!

- Пусни ме - тихо каза той.

Марк се огледа, за да се увери, че никой не им обръща внимание и го задърпа към една от стаите.

- Минхюнг, моля те - проплака Хечан и опита да освободи ръката си.

Марк затръшна вратата и го притисна към нея, гледайки го в очите. Явно Хюк се смути, тъй като избегна погледа му.

- Искам обяснение - каза Марк, сдържайки се.

- Няма какво да обяснявам, искам да си тръгвам, моля те.

Тъмнокосия усети нещо странно в тона му. Това не беше  неговия постоянно весел Донгхюк. Момчето пред него беше... уплашено.

- Донгхюк, какво става? Защо не ме поглеждаш?

Хечан не каза нищо и търпението на Марк се изчерпа.

- Донгхюк! - извика той.

Рижавокосото момче едва не подскочи.

- Моля те, пусни ме да се прибера - почти прошепна Хечан.

- Защо искаш да скъсаме? Къде сгреших? Поне заслужавам обяснение, Хюк.

- Казах ти.

- Погледни ме в очите и ми го кажи пак - настоя по-високия.

Очите им се срещнаха и Марк го чу как преглътна.

- Аз...

- Виждаш ли? - смекчи тона той. - Какво има?

- Не мога, Марк, просто не мога.

- Какво не можеш?

- Не разбра ли, че да сме заедно не е добра идея? - сви рамене безпомощно Хечан. - Не разбра ли, че не искам да съм с теб? Какво друго обяснение искаш?

Марк едва игнорира болката в гърдите си.

- Това не е достатъчно достоверно - каза той след миг. - Отказвам да ти повярвам.

Донгхюк въздъхна примирено. В следващия момент се надигна на пръсти и го целуна, увивайки ръце около врата му. Марк се изненада, но му отвърна и сложи ръце на кръста му, притискайки го към себе си. Усети отчаяние и болка в целувката му и това не му хареса.

Хечан движеше устни жадно върху неговите сякаш това беше последната им целувка. Марк се опита да го успокои, погалвайки гърба му нежно. Точно когато имаше намерение да задълбочи повече целувката, Донгхюк се отдръпна рязко и го погледна в очите.

- Съжалявам - каза тихо той и го бутна леко, обърна се, отваряйки вратата и излезе, оставяйки го сам и объркан.

_______

LUCASEXUAL

MHYUCKBOI

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙