Him and I || markhyuck

60 ⓜ

- Хьонг, сигурен ли си, че няма да имаме проблеми? - попита притеснено Хечан, вървейки след другото момче.

- Да, спокойно - Марк хвана ръката му.

Двамата избягаха от часа по история и сега се промъкваха из коридорите. Излязоха навън и Марк го поведе към задния двор, където почти никой не ходеше по време на час.

Минхюнг седна на тревата и кръстоса крака.

- Все още мисля, че не беше добра идея да...

- Стига. Джемин ще ни каже какво сме изпуснали, знаеш, че той винаги си води записки.

Хюк кимна и седна до него, а Марк се отпусна назад, слагайки ръце под главата си. Донгхюк го последва и легна до него.

Двамата просто седяха в това положение и мълчаливо гледаха небето.

- Красиво е - въздъхна Хечан.

Небето беше ясно синьо и пухкави облаци се движеха лежерно, побутвани от нежния вятър.

- Така е. Но ти си по-красив, Хюк.

Рижавото момче обърна глава към него и Марк се усмихна, виждайки червенината по бузите му.

- Спри да ми говориш такива неща - каза той смутено.

- Защо?

- Засрамваш ме.

Минхюнг кимна и отново се вгледа в небето.

- Хьонг? - обади се Хюк.

- Кажи.

- Защо не ми каза, че ме харесваш?

Сърцето на Марк ускори ритъма си.

- Казах ти.

- Кажи ми пак.

Марк си пое дълбоко дъх.

- Мислех, че ще го намериш за странно и ще разваля всичко между нас.

- Да го намеря за странно?

- Все пак едва ли е най-нормалното нещо най-добрия ти приятел да те харесва. А и това не винаги свършва добре.

По-дребното момче хвана ръката му и я издърпа изпод главата, опъвайки я на тревата. Легна върху нея и се обърна към Минхюнг, усмихвайки се топло.

- Не го намирам за странно. Даже... По-скоро мисля, че го усещах.

- Хм? - Марк сви лакътя си и погали косата му.

- Казах ти, хьонг - той се сгуши в него и с палец почна да прави кръгчета по гърдите му. - Между другото, често съм си представял моменти като този.