Марк забеляза, че Донгхюк побърза да си обере нещата и да излезе. Реши да не обръща внимание на това и стана от мястото си, едва когато стаята почти се изпразни.
Помаха на Джено и Ронджун, които бяха останали последни, и метна раницата на гърба си.
Понеже не му се прибираше, Марк отиде в задния двор на училището, за да загуби малко време. Един от по-малките класове явно имаше физическо последен час и се приготвяха да правят обиколки. Марк никак не им завиждаше, тъй като навън бе адски топло.
Гледайки към бягащите ученици, той чу познат глас на близо. Сърцето му заби лудо, след като осъзна, че това е гласа на Донгхюк. Дори от такова разстояние нямаше как да го обърка. Той стана от тревата, сложи раницата си на едно рамо и тръгна към склада, който се намираше до физкултурния салон. Застана до стената и това, което чу, направо го разгневи.
- Ю-юкхей... Спри...
Минхюнг надникна и стисна ръцете си в юмруци. Юкхей беше долепил Хюк до стената и шареше с устни по врата му. Дребното момче явно се опитваше да го отблъсне, слагайки ръце на раменете му, но Лукас хвана китките му и ги вдигна над главата му.
Първоначално Марк си помисли, че Донгхюк е скъсал с него заради Юкхей. Но съпротивлението от страна на Хюк подсказваше, че това в момента изобщо не му бе приятно.
Чу го как простена и повече не можа да издържи.
Марк захвърли раницата си настрани и се приближи до тях. Сграбчи яката на ризата на Лукас и го обърна към себе си, виждайки обърканото му изражение.
- Намери си някой друг за тази работа, шибаняк - каза Марк и в следващия миг го удари с юмрук.
Юкхей залитна и тъмнокосото момче използва това, за да застане пред Хечан.
- Марк! - ахна той невярващо.
- Пак ли ти? - Юкхей прокара пръст по сцепената си устна и изплю кръвта на земята. - Не си ли научи вече урока?
- Остави Донгхюк на мира - отсече Минхюнг.
- Хюки, не се ли разбрахме да разкараш скапаното си гадже? Или искаш да изпълня това, което казах?
- Какво? - Марк присви очи.
- Какво? Не му ли каза какво ще стане, Хюки? - усмихна се зловещо Лукас.
- Донгхюк, за какво говори той? - тъмнокосия извърна леко глава към него, но Хечан избегна погледа му.
- Кажи му, Хюки - повдигна вежди Лукас.
- Донгхюк?
Хечан все така мълчеше.
- Не искаш? Добре - Юкхей тикна ръце в джобовете на дънките си. - Знаеш, че винаги получавам това, което искам.
Лукас се отдалечи, а Марк се обърна.
- Донгхюк, какво си направил? - попита той, напълно забравил, че би трябвало да му се сърди.
- Нищо - смутолеви Хечан и отново избегна очите му.
На Минхюнг му кипна. Той го хвана рязко над лактите, карайки го да го погледне.
- Донгхюк! - изкрещя той и го разтресе. - Какво, по дяволите, става?!
