- Донгхюк, защо не си вдигаше телефона? - попита Ронджун, който го бе задърпал в тоалетната през едно от междучасията.
- Да не се е случило нещо? - Донгхюк разпозна по изражението му, че е притеснен.
Ронджун прехапа долната си устна и се огледа.
- Последните три дни Юкхей се побърка да ни звъни.
- Да ви звъни ли? Защо? Нали бяхме ваканция, какво иска пак?
- Не знам. Звънна ми, докато бях навън с Джено онзи ден. Не че нещо, но ме беше леко шубе да вдигна и Джено го направи вместо мен. Юкхей питал за теб, понеже не можел да те открие никъде. Джено каза, че е звучал много ядосан.
Донгхюк се намръщи. Мислеше си, че Юкхей вече ще го остави на мира, но той продължаваше с това...
- Мисля, че е намислил нещо - продължи Ронджун.
- Но какво?
Дребното момче сви рамене.
- Сигурно пак ще направи нещо гадно.
- Ох, дано не - Донгхюк въздъхна.
Двамата чуха звънеца за започването на часа.
- Да вървим - подкани го Ронджун и излезе от тоалетните.
Донгхюк кимна и го последва към класната стая, сетне седна на мястото си. Отправи успокоителна усмивка на Марк, който го гледаше разтревожено.
_________
Адски много ми се спи и пиша глупости, съжалявам :')
