Марк се взираше в лицето му. От къде той знаеше, че...
- Чудиш се как разбрах ли? - усмихна се леко Хечан.
Тъмнокосият кимна бавно.
- Познаваме се от толкова години, хьонг - каза той. - Аз те познавам най-добре, колкото и да не ти се иска. Виждам какво се случва в главата ти.
- Донгхюк, аз...
- В началото бях объркан - рижавото момче не му даде шанс да се изкаже. - Чудех се как най-добрият ми приятел може да ме харесва. Още повече, че и двамата сме момчета. Но след това... Започнах реално да го виждам и осъзнах, че съм прав. Първоначално беше само предположение, но после... Като отворена книга си, Марк.
Минхюнг беше спрял да диша. Винаги се бе старал да се прикрива, да не показва чувствата си, а Хюк през цялото време е знаел...
- Не знам защо, но започнах да чакам.
- Какво да чакаш? - успя да попита Марк, тъй като буцата в гърлото му беше огромна.
- Да направиш нещо. Да дойдеш и да ми кажеш. Да ме целунеш по начина, по който го направи преди малко. Но ти не стори нищо и ми писна да чакам, затова реших аз да го направя.
- Бях изплашен - призна сериозно Минхюнг и отвърна очи от неговите.
- От какво?
- От теб. Страхувах се, че ще ме отхвърлиш и ще съсипя приятелството ни.
- Затова не направи нищо?
- Да.
Марк се изненада за пореден път, когато Хечан го прегърна. Това момче беше непредвидимо.
- Значи... Знаел си през цялото време? - Марк обви с ръце кръста му.
- Да. Бъзльо - засмя се Хюк.
Минхюнг също се усмихна.
- Съжалявам. Просто аз...
Донгхюк се отдели от прегръдката, само за да го целуне. Марк моментално му отвърна и го притисна към себе си.
- Не е нужно да казваш нищо повече - прошепна Хечан срещу устните му и отново ги нападна.
Той сменяше посоката на главата си пъргаво, а Марк се топеше под него. Сърцето му щеше да излети от гърдите, докато устните на Хюк изпиваха въздуха от неговите.
______
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
