Имаше малко нацепени дърва, затова Марк запали камината без проблем.
- Идвай вече - намръщи се Хюк.
- Почакай малко - отвърна той и сложи още едно дръвче в огъня.
Донгхюк бе седнал на земята и бе загънал краката си с леко одеяло. Въпреки че беше лято, в планината се усешаше лек хлад.
- Готов съм, стига мрънка - каза Марк и се върна при него.
Седна зад гърба му с разтворени крака, а Хечан се подпря на гърдите му.
- Става ли да не се връщаме? - попита Хюк след известно време.
- Тук ти харесва? - Марк помилва косата му.
- Ти ми харесваш.
Тъмнокосият се засмя на това и нежно обърна главата му към себе си, сливайки устните им. Донгхюк моментално му отвърна, изправяйки се леко. Постепенно от бавна и сладка, целувката прерасна в нещо много повече.
Рижавото момче изстена тихо, когато усети езика му в устата си.
Марк също не искаше да си тръгват. Но знаеше, че все някога трябваше да се върнат в реалността.
Никой от двамата не обърна внимание, че телефоните им звънят като пощурели в другата стая.
