Двамата отидоха в дома на рижавото момче, тъй като беше близо до училище. Сега седяха един срещу друг на леглото на Хечан и избягваха погледите си.
- Защо мълчиш? - попита смутено той, играейки си с пръстите на ръцете си.
- Чакам да ми обясниш - сви рамене Марк.
- Не може ли... Не може ли просто да се престориш, че не си видял нищо?
Марк усети как гнева отново завладява тялото му. В следващия миг той не можа да издържи повече и блъсна Донгхюк назад, надвесвайки се над него.
- М-марк... - заекна Хечан и се огледа притеснено.
- Дори да не сме заедно - поде тъмнокосия, - знаеш ли колко е трудно за мен да гледам как някой друг те докосва?
Минхюнг стискаше челюстта си, опитвайки се да не избухне съвсем.
- Просто се направи, че...
- Не! Не мога да се престоря, че не видях това. Съжалявам, Хюк, но не мисля, че ти беше много приятно това, което Юкхей правеше с теб.
- Виж, аз...
- Какво се е случило? Какво искаше да каже Юкхей? М? Ще ми обясниш ли или само ще мълчиш?
Донгхюк се взира в лицето му известно време. Марк видя как очите му потъмняха и дишането му се зачести.
- Целуни ме - каза Хечан след това. - Целуни ме, Марк.
Мамка му, само колко искаше да го направи!
- Не - поклати глава той. - Не може да искаш това от мен, след като...
Донгхюк сграбчи яката на дрехата му и го дръпна надолу. Отчаяно впи устни в неговите. Марк поиска да се отдръпне преди да е станало по-зле, но Хюк сложи ръка на тила му и не му позволи. Накрая все пак желанието надделя и Минхюнг отвърна на целувката му. Как можеше да му вярва? Как се очакваше да повярва на онези глупости, че Хюк само си е поиграл с него, след като го целуваше по този начин? Не целуваш някого така, ако не изпитваш нещо към него.
Донгхюк доброволно разтвори леко устни, давайки му разрешение и тъмнокосия плъзна език в устата му. И двамата пъшкаха от сладка наслада, докато Хечан скубеше леко косата му, притискайки главата му повече към себе си.
Отделиха се един от друг, дишайки тежко.
Марк отвори очи и го погледна жално.
- Защо го правиш, Хюк? - той не успя да прикрие болката в гласа си. Наистина се измъчваше по този начин.
- Липсваш ми - не се поколеба да каже Хечан. Сърцето на Марк заби лудо в гърдите.
- Какво?
- Обичам те, Марк. Направих това, само защото исках да те защитя.
- Какво имаш предвид?
Хечан го побутна леко и се изправи до седнало положение.
- Юкхей ти е бесен, задето се сби с него пред цялото училище. Проследил ни е, когато отидохме в двора след часовете и ни е снимал. Заплаши ме, че...
Марк видя как той се разколеба.
- С какво те заплаши?
- Заплаши ме, че ще разгласи из училището за връзката ни и каза, че всички ще ти се подиграват. Поиска да скъсам с теб, иначе...
- Да ми се подиграват? Господи, Хюк, ти затова ли...
- Съжалявам - сведе глава виновно той. - Исках просто да те защитя и...
Марк го прекъсна, хващайки лицето му. Целуна го жадно, а пеперудите в стомаха му пощуряха.
- Не беше нужно да го правиш - каза тихо той, допирайки чело в негото. - Наистина бях решил, че онова, което ми каза е вярно. Хюк, аз...
- Съжалявам - Донгхюк го прегърна през врата, притискайки се към него.
