Отмъщението

9. Малко въжета и изненада

-Не! Лука! Кейт!-извика стража, който синеокия бе нарекъл Лест. Той свали шлема си и отиде до счупения прозорец. След това около него започнаха да се нареждат стражите и да стрелят по двамата ми приятели и пазителя.

-Излязаха от полезрението ни!-извика единия. Всички погледнаха златноокия младеж, без шлема.

-Тръгнете след тях...едва ли са далече.-нареди им той. Сега виждах приликата между него и Лукас, личеше си че са роднини.

-Да сър!-всички стражи извикаха е един глас и хукнаха навън.

-Не се безпокойте. Това няма да се случи отново. Обещавам ви кралю.

-Надявам се да е така. Този път ти правя компромис защото си твърде млад да бъдеш главен страж. Другия път ще се простиш с поста си.-каза му краля. Стража се поклони и излезе.-Съжалявам за хаоса скъпа ми Далия.

-Изгубих си апетита.-обавих, а тъмнокосия възрастен мъж ми кимна. Излязох заедно с лисицата си.

"Защо не знам, че можеш да правиш така?"-попитах на ум пазителката си

"И аз не знаех, че го мога..."-това беше отговора й.

"Мислех, че пазителите знаят всичко?"

"Тези пазителк, които са били свободни да, но тези като мен, който са били хванати от хората и разпродадени няма как да знаем. Тези които са свободни обикновено учат или сами или някой възрастен ги учи до определен момент.."

-Трябва да разбера какво още можеш...и мисля, че знам кой ще ми помогне.-рекох тихо на глас и се насочих към най-близкия страж.-Къде мога да намеря началник стража на име Лест?

-Той отиде с другите стражи да хванат нарушителите след като простреляха тримата в различни области.-отвърна слугата.

-Кажи му, че ми трябва, като се върне. Спешно ми е.

-Да милейди.

Гледна точка на Кейтлийн:

Събудих се със силно главоболие. Огледах се и видях, че съм в някаква стая, вързана за леглото на което бях. Забелязах Танриск да лежи на леглото на Лукас. Синеокия бе положил глава на тялото на пазителя си. За разлика от мен най-добрия ми приятел не беше вързан.

-Лукас! Ако не се събудиш наистина ще те убия!-извиках. Риск надигна глава и ме погледна. Той бавно се изправи като остави главата на Лука да тупне на леглото му. Имах чувството, че неговото е по-меко от моето. Пазителя се приближи до мен и се опита да прегриже въжетата, които ме държаха за леглото.
След няколко опита Риск ме погледна и искимтя. Не можеше да заркъса кожата?

"От какъв ли материал е направен"

"Не е проблема колко е здраво въжето, а че е омагьосано да е по-здраво и от диамант"-чух отговор на мъжки глас. Пребледнях. Досега никога не ми се е случвало.

-Кой...го каза?-попитах тихо. Белия вълк ме погледна объркан.-Някой ми отговори в мислите ми Риск! Кой може да е?!

-Тихо дъще на кралския съветник Гиблий. Не искаш да събудиш ангелчето ми, нали?- една жена се появи от сенките. Никой не знаеше коя съм. Нито от къде съм. Не исках никой да знае коя съм. Чия дъщеря съм. Баща ми бе дясната ръка на краля. Най-добрия приятел на краля, неговия съветник.

-Коя си ти? От къде знаеш тази информация?!

-Коя съм аз? Лука не ти ли е споменавал за мен?

-Как така? Не разбирам...

-Искам да спреш да харесваш ангелчето ми, той има друга роля. Той няма да бъде с някаква си страхливка, която дори не може да се изправи с живота и просто да живее.

-Предпочитам да не бъда робиня, а да избирам пътя си.

-Разбира се, че искаш, бунтарката на семейството. Винаги има някой, който е черната овца.-тя изрече най-спокойно.

-Явно знаеш много мен и семейството си, но аз не знам нищо за теб.

-Знаеш, но само като разкази.

-Кажи ми коя си.

-Есмералда.-жената се приближи до мен. Снежно бялата й къдрава коса стигаща до лактите й. Сивите й очи се врязаха в мен, устните й се разшириха в лека усмивка. Тялото й бе слабо, а тя се движеше плавно и грацизно. Дългата й черна рокля до земята се движеше плавно с нея. Дрехата изглеждаше сякаш не е от това време, не от това място.

-Мамо...-измънка русото момче на другото момче. Жената се приближи до спящото момче и седна на леглото му.

-Спокойно миличък, мама вече е тук и няма да те остави специалното ми ангелче.-сивооката прокара леко ръце през косата му, премествайки я от лицето му. Младото момче се надигна и потърка очи. Косата му бе рошава, той гледаше сънено. Но след миг той скочи на крака и като ме видя дойде веднага при мен.

-Кейт! Кой те върза?!-той дойде у затърси из колана ми за ножа ми. След като го намери той започна да реже въжетата.

-Миличък не го прави.-Есмералда се изправи.- Тя ще ти попречи да станеш като мен, да развиеш потенциала си.

-Лука...-проговорих, а той замръзна. Ножчето ми също замръзна в ръцете му.

-М...мамо?-синеокия красавец се обърна.

-Добре дошъл синко.