Отмъщението

6. Спомени

-Mислиш ли, че ще се справи?- попитах русоглавия си приятел, който галеше Танриск по главата. Двмата бяхме в стаята на "бъдещата кралица".

-Разбира се. Може да е графиня, но щом Риск й има доверие и аз й имам.

-А той защо й има?

-Виж...пазителите виждат дали хората са добри или лоши. А и ако трява да съм честен, тя е досадна. Но й трябва да малко разнообразие.

-Какво ти разнообразие? Та тя си е чиста примадона, която не знае какво е да се трудиш. Не знае какво е бедност. Какво да е при нас.

-Не бъди сурова с нея.-рече синеокия и ми подаде манерката си

-Не сме убили краля, за какво ми е?

-Трябва да се отпуснеш малко.

-Защо ли? Такива като нея ме дразнят колко са префърцунени, колко са "Ах!".-станах. Хвърлих манерката му на леглото и взех малко от бинта и го развих. Задържах го пред лицето си и започнах да пърхам с очи.-Ах! Толкова съм богата, че мога да си купя, който поискам. Само с мръдването на пръсчето си мога да направя всичко, което пожелая без никой да ме спе.

Другаря ми започна да се смее, след което стана и ме хвана за ръка. Лукас ме завъртя.

-Ще ни хванат...-едвам успях да кажа преди да седнем. И започнахме да си говорим.

Гледна точка на Лукас:

"Ако не бъдете по-тихи стражите ще дойдат и ще ни хвърлят в затвора"-предупреди ме Риск

-Танриск успокои се. Няма да ни...-отварянето на врата ме прекъсна. Красивата лисица на градинята се настани на специално пригоденото легло за нея и се вгледа в нас.

-Какво по...-заговори объркано Кейтлийн. Тити се намести на леглото.

"Оставила е Далия долу, но един от принцовете се е появил"

-И?-попитах

"Съюзили са се."-отвърна вълка

-Те какво?!-извиках.-Тя се е съюзила?!

-Защо съм заобиколена от идеоти...-въздъхна тъмнокосата

-Хей!-двамата с Танриск я погледнахме.

-Истина е, какво да направя. Брат ми запопна да изкуфява.-момичето отвърна и малко се усмихна. Тази усмивка й ме стопля всеки път от както я срещнах.

♦Ретроспекция♦

Надбягвах се с моя брат Лестин. Бях се хванал здраво за моя пазител. Тримата бяхме в гората и се забавлявахме.