Отмъщението

10. Нов пазител, неочаквана среща и ново приятелство

Бързо успях да намеря тъй наречения Лест. Той дойде в стаята ми привечер. По изражението му си личеше, че нещо не е наред. Аз го изгледах спокойно и студено.

-Добър вечер милейди, разбрах че сте ме търсили.

-Прав си. Имам нужда от помощта ти.-рекох. Тити го подуши преди да седне спокойдо до мен.

-Какво й има?-учуди се малко златнокосия.

-Проверява те дали си опасен или не. Все пак тя ме пази.

-Права сте.

-Така. Бих искала да помоля за помощ. Случайно брат ви да има нещо като наръчник или записки за пазители?

-Да, но не може да ви ги дам, записките са си негови.

-Аз съм му приятелка, едва ли би имал нещо против. Сигурна съм.-сетих се за нещо, което може би ще го накара да ми помогне.-Тити, донеси ми чантичката ако обичаш.-Лисицата кимна и отиде до багажа ми. Тияра ми донесе бяла чантичка. В чантичката пазех нещо от малка Извадих красивия женски пръстен с рубин. Този на Лука бе мъжки пръстен със същите детайли и елементи. Показах го на Лест.

-Това си ти?! Ти си тази, която даде кесийте на Лукас?!-той беше много изненадан. Той падна на колене.-Много ви благодаря за милостта ви, ако не бяхте вие никога нямаше да се доизуча и да стана страж. Нямаше да се изучат всичките ми братя.

-Успокой се, няма нужда да ми благодариш.

-Напротив милейди ако не бяхте вие...не ми се мисли.-след думите му отидох до него и докоснах дясното му рамо. Усетих нещо твърдо.

"Метална ръка, скрита с ръкава и белите ръкавици.Надуших го веднага."-обясни ми красивата необичайна лисица.

-Кой ти направи ръката?-полюбопитствах

-Сестра ми милейди. Тя много обича механиката и науките. Много е добра по тях и е доста умна и сръчна в сравнение с нейните връснички.

-Сигурно е много желана жена в района ви.-застанах на прозореца.-Е? Би ли ми донесъл записките?

-Не е, но добре...ще ви ги донеса възможно най-скоро.

-Благодаря ти Лест.

Гледна точна на Лука:

-Мамо? Но...как?-попитах тихо. Не можех да повярвам, че тя е жива.

-Миличък чуй ме. Ела при мен, ще те науча на много неща, ще те науча да използваш силите, които се крият в теб. Ще те науча да изпозлваш магия, да бъдеш силен. Ще ти покажа как да станеш безсмъртен. Само пусни ножа ангелче и ела при мама.

-Не го прави! Лука недей, имам лошо предчувствие!-едва успях да чуя гласа на Кейт

-Хайди и Джасмин къде са?-попитах тихо.

"Искам да съм сигурен, че са тук....щом мама е тук....щом е жива... Ако са живи? Никога не съм мислил, че може да са живи."- помислих си.

"Мисли трезво Лука, помогни на Кейт. Трябва да се приберем. Трябва..."

-Не.-отвърнах.

-Лукас! Ако сега отидеш при нея ще те убия! Сериозна съм!-изкрещя тъмнокосата. Бях раздвоен. Не знаех какво да направя.

"Риск...не знам...аз...."

"Успокой се освободи Кейтлийн. Да се махнем, да намерим Далия и да видим какво ще направим после."-опита се да ме вразуми вълка ми. След секунда стената от лявата ми страна рухна. Чух ръмжене. Танриск застана пред мен, а жената в черна рокля се изправи.

-Глупаци! Не можете да удържите един пазител!-развика се тя.

"Това е той...но как са го уловили? Той е неуловим."-попита бялото ми животинче.

-Кой?!-попитах, а непознатото същество скочи на леглото на Кейт. Момичето изпищя, но след това млъкна.

-Махни ги! Сега!-изкрещя младата жена. Съществото я освободи без проблем. Тя се качи на гърба му.- Риск! Изведи ни!

Гледна точка на Кейт:

-Момчета!-изчурулука жената

-Лукас! Всъщност давай тръгвай.-рекох. Риск тръгна на някъде. Животното, на което се намирах тръгна, грабнах Лукас през кръста и го прегърбах силно, нямаше да го оставя тук.