Отмъщението

7. Малко в затвора

-Къде се бави?-попитах преди вратата на стаята да бъде разбита и да нахлуят стражи в стаята. Кейт пребледня, а Танриск зае бойна позиция до мен. Докато се осъзная бяхме заобиколеен от стражи.

"Риск не ги нападай"-предупредих моя пазител. Toй изръмжа недоволно и седна до мен. И ни заключиха в килия. Килията ни бе тъмна, единствената светлина идваше от факлите в коридора. Студения под бе накарал тялото ми да изтръпне. Досега не бях стояла толкова време на едно място.

След около час...

Гледна точка на Кейтлийн:

Ръцете и краката ми бях оковани. Тези на Лукас също. Риск обаче имаше нашийник, наморник и беше окован през корема.

-Да му се невиди.-засмя се Лука

-Кое му е смешното?

-Брат ми е страж, а аз съм в бандиза.

-Вярно, че Лест работи тук.

-За жалост той не би ни пуснал, но....-синеокия се усмихна.

-Но?

-Танриск мутатио!-след тези думи се чу счупване на метал. Килията засия в бяло и ме заслепи. Като угасна светлината чух как русия ми приятел се засмя отново.

-Какво...-попитах тихо. Тогава го видях. Танриск имаше снежно бяла козина, по тялото му имаше дъгисти завъртулки, а очите му бяха станали кърваво червени. От гърба му сякаш излизаха червено-розови прозиращи пламъци, приличащи на криле. За пръв път виждах празителя му в този вид, дори не знаех, че може така. Риск отиде до приятеля ми и със зъби строши оковите му. След това митичното животно счупи моите окови.

-Това е любимата му форма.-обясни Лукас и се изправи. Той ми подада ръка и се изправих.-Риск решетките и ако може приспи всички около нас преди да са се разбонтували.

-Чакай от къде знаеш, че го може?-попитах

-Имах 10 години той да ме научи на някои неща и аз него де. Може да е жив от век и половина, но както се казва "Старото куче може да научи нови номера".-докато ми обясняваше вратата на килията се отвори и ние излязохме без проблем.