Отмъщението

11. Лестър се завръща

Щом се прибрахме в малката къща на семейството ми. Кейт ме хръвли на земята и изсипа ледена кофа с вода върху мен. Хубавото е, че живеех сам с Кейт. Братята ми се изнесоха преди много време, а баща ми не можа да доживее до 45.

-Хей?! За какво е това?!-извиках

-Мислиш трезво...-тя въздъхна с облекчение.

-Разбира се, че мисля трезво!

-Щом казваш! Като бяхме при майка ти ти беше като в транс. Едвам не отиде при нея глупак такъв! Не мога да те загубя...

-Няма да ме загубил Кейт.-прегърнах я, а тя се сгуши в мен. Колкото и да се шегувах с нея и да я дразнех бях и загрижен за нея. Тя ми е като сестра.-Дори и на края на света пак ще бъда до теб ако имаш нужда от мен.

-Знам все пак...-прекъснах я и заговорих, а тя заговори след мен

-"Приятели завинаги, сестра и брат до гроб. Честна пазителска! Ако наруша обета ще бъда наказан от другаря ми."-заговорихме заедно и се усмихнахме.

-По-добре ли си?-запитах я, а тя кимна. След миг получих силен шамар.-Ох!

-Нарочно ме намокри!-изкрещя тя и отиде в стаята си. Тъй като тя бе единствената жена в дома ми й се полагаше лична стая и разбира се лично пространство. Заразлика от нея аз и братята ми се бутаме в 3 стаи.

"Тя ти е бясна"-продума Риск. Бях забравил, че беше при нас. След Кейтлийн тръгна огромно животно. Козината му бе бяла с кафяви тигрови шарки. Но не беше точно тигър. Имаше леко лъвска грива. Тъмнокосата леко отвори вратата си и видях, че беше само по корсет и странните панталонести бухнали неща затова се обърнах. Мисля, че дори бузите ми бяха поруменели.

-Много сладък лигър си, чудя се как ли да те кръстя...-зеленооката се зачуди и дойде в кухнята като си взе една ябълка. Забелязах, че не си беше сложила нищо над бельото й и корсета затова скрих очи. Нямаше да съм невъзпитан.

-Срамежливко.-изкикоти се тя и се прибра в стаята си.

Гледна точка на Лест:

Прибрах се в стария си дом и заварих Лука със скрити очи.

-Кейт прибра ли се в стаята си?-измърмори недоволно братчето ми

-Не!-извика в отговор тъмнокоската. Засмях се, а синеокото ми братче ме погледна. Той се усмихна

-Лест!-той стана и двамата се прегърнахме по братски.

-Откаченото ми братче, живо и здраво след обстрел от стражи. Какъв късмет имаш само.

-Всъщност...видях мама.-получух в отговор вместо, това което очаквах. Той ми разказа какво е станало, а аз го изслушах внимателно.

-По описанието наистина изглежда като мама.-заключих

-Само това ли ще кажеш?!-изписка Лукас.

-Тихо, Кейт може да спи.-смъмрих го, а той ме погледна с кучешките очи. Винаги успяваше да накара мама да спре да му се кара по този начин да спре да му се кара и след това тя му казваше, че всичко ще е наред.-Не съм мама, така че спри с тези очи. Знаеш че работят само при нея

-Както и да е...за какво си тук?

-За да те поразпитам. Е кога ще се събереш с Кейт?

-Моля?!-изписука изненадано момчето.

-Чу ме, е?

-Не знам...никога не съм мислил за това.

-Вие сте толкова идеални. Само където още не сте се взели, а и тя те харесва.-последната част му я прошепнах, а той целия почервеня.

-От къде знаеш?

-Моля ти се личи си от километри!

-Не си...

-Си, си. Послушай ме. На всички от семейството ни е наясно с този факт. Само не и на теб.

-Аз...я обичам, но само като приятел...-измърмори тихо братчето ми и го съжалих.

"Още не е наясно, че я харесва. Нищо. Ще му дойде времето."тази мисъл ме връхлетя.

-Уморен съм, ще си почина.-обяви Лукас

-Преди това може ли да ми заемеш записките си когато се учеше с Риск?

-Разбира се, но за какво са ти?-изненада се братчето ми.

-Онази графиня...пожела да види записките ти. Не знам защо. Но ги поиска. Обещавам, че ще ти ги върна.

-На мен няма да ми трябват много, знам си нещата. Обаче Кейт също ще има нужда от тях...е разбира се ако животното, което бе яхнала е нейния пазител.

-Мерси Лука.-потупах го по рамото.