Отмъщението

3. Привидението

Усмихнах се щом разбрах че това е Лукас. Не мога да повярвам, че дори го виждам. Толкова време не бях мислила за него. Дори мисля, че го бях забравила. Нищо чудно че косата му ми се стори позната. Никой от тези земи няма такава руса къдрава коса като неговата.

Гледна точка на Лукас:

Тя свали маската си и видях лицето й. То бе осеяно с лунички.

"Лукас трябва да тръгваме..."-предупреди ме Танрикс.

-Какво става?-погледнах

"Усещам сяра"-обясни ми пазителя.

-Да му се не види.-изругах тихо. Хванах червенокосата за ръката и се качих на перваза

-Какво правиш?! Да не си полудял?!-изписка тя.

-Спасявам те.-след думите си скочих, повличайки и Далия. Двамата се понесохме надолу. Танрикс и Тияна скочиха след нас

Неутрална гледна точка:

Двамата младежи бяха на път да се премажат. Защото височината от балкона до земята бе близо 7-8 метра. Чуваше се писъка на червенокосата докато тя и Лукас летят надолу. За тяхно щастие пазителите им успяха да стигнат долу преди да са се премазали младежите. Момъка веднага скача на крака като оставя девойката върху лисицата й.

-Рикс поведи ги към скривалището!-Лукас заповяда на пазителя си. Вълка просто кимна и изръмжа към другия пазител. След това тръгна, а лисицата потегли след него.

-А не! Нямам нужда от защитата ти! Мога да се пазя и сама!-започна да недоволства графинята и слезе от своята пазителка, която се спря.

-Вървете по-дяволите! Ще ви убият!

-А ти имаш имунитет или какво?

-Да имам.

-Е и аз мога да се справя.

-Не говори за себе си като имаш предвид единствения, който ще му пука, че си мъртва!

-Ама аз...

-Чуй ме сега. Ти си глезла. Никога не си живяла като мен. Бедност и така. Ако ти се живее се качвай на тъпата лисица и марш от тук преди да са ви...

-Здравей Лукас.-нежен женски глас прекъсна русокосия. Двамата погледнаха нагоре, виждайки лицето на млада жена. Обаче само главата й бе нормална. Кожата й бе снежно бяло. Бялата й прилепнала рокля имаше воал виещ се зад нея.

-Не я гледай, не я слушай! Разбра ли?

-Да, но защо...

-Довери ми се.-момчето хваща ръката й.

-Защо Лука? За да я излъжеш както излъга мен?-попита бялата жена. Тя започна да губи малко цвят.

-Не.

-А тогава защо те интересува?

-Защото искам да съм добър като нея преди 10 години.

-И?

-И ако не се разкараш ще получиш трълиш.-младежа изкара със свободната си ръка една кесия. Тя издрънча леко.

-Какво е...-започва да говори Далия. Обаче момчето изкарва две-три дървени малки топчета. Той прави прашка от един клон и запраща топчетата в устата на призрачната дама. След като ги приема привидението изпищява силно и се изправя.