Отмъщението

4. Кейт и скривалището

Гледка точка на Лукас:

-Но тя бе...-започнах да говоря, но той ме прекъсна

-Това беше нисш демон, който бе приел формата на едната ми сестра. Не беше тя. Спокойно. А дървените топчета са напоени, с течност която призраците ненавиждат. Светена вода, крило на прилеп, око на глиган, нокът на гарга и още няколко неща, които ги гонят веднага.

-Ти си луд!

-Както и да е. Ела.-русия младеж се качи на вълка си.-Знаеш на къде момче

-Къде отиваш?

-В близкото убежище.-русия младеж ме накара да се кача зад него и белия му красив вълк потегли.

Неутрална гледна точка:

След като двамата младежа пристигнат в близкото убежище и влизат забелязват, че навсякъде е тъмно. Червенокосата започва да се оглежда объркана. Докато малка светлина не привлича вниманието й. Там имаше някой. Тя бе сигурна в това.

-Очаквах по-рано да се появиш Лука.-ехото на женски глас се разнесе из пещерата.

-Имам оправдание Кейтлийн.-отвърна й младежа. Пазителя му се отдалечава от млажедите, а малката светлина започна да става по-голяма докато не се появява млада жена. Тъмната й коса бе вързана на плитка. А лицето й бе изцапано с черна течност.

Гледна точка на на Кейтлийн:

Изненадах се, че Лукас бе довел момиче. Досега не го е правил.

-Обяснявай.-заповядах му. Той се усмихна по странно чаровния си начин, с който разтапя всяко женско сърце в селото.

-Тя е графинята на околността. Попаднахме на демонична сирена и нямаше как да не я взема.

-Графинята?-повдигнах вежда. Сега забелязах, че червенокосата ме гледаше студено.

"Ясно бе пуснала маската си"-помислих си. Взех един парцал и й го метнах. Нейно превъзходителство ме изгледа изненадано и погнусено.

-Ако ще оставаш ще работиш.-обявих й.

-Нямаш правото да ми заповядваш!

-Сега сте на моя територия. Така че хващайте парцала и идвайте да ми помагате за мини бункера госпожице голяма работа.

-Като стана кралица ти ще бъдеш първата, която ще усети острието на гилотината.-заплаши ме нейно превъзходителство. Засмях се.

-Нямам какво да губя. Единственото, което имам е Лукас, бункера и изобретенията ми, и разбира се братята ни. А сега Лука взимай си вълка и ела да ти покажа каква отрова направих.-задърпах русичкия ми другар и го завлякох към работното си място. Нейно "великолепие" ни последва. Бях сигурна, че не иска да съм при нея. След 20-тина стъпки стигнахме началото на малкия добре укрепен дървен бункер.

-Е какво измисли?- полюбопитства златнокосия. Изкарах мраморен съд с червеникава течност от кутията ми с успешни опити.

-Тази отрова разяжда всичко живо като започва първо да унищожава органите и след като индивида умре тогава и плътта.-обясних набързо. Графинята спря да ме зяпа и започна да оглежда малкото място, на което се намирахме. Погледа й се спря на колекцията ми от кристали.

-Кейтлийн?-попита объркан русочкия

-Тези кристали не са за теб.-обявих на нейно височество и затворих капака на кутията, в която се намираше колекцията. Вътре имаше всякакви скъпиценни камъни, някои дори имаха магически сили поне така твърдяха някои търговци.

-Заповядвам ти да ми ги покажеш.-изграчи червенокосата

-Заповядвай на тия от имението си, тук си никоя.

-Момичета не се карайте.-застана между нас Лукас-Трябва да се обединим срещу краля. Така най-накрая може да има справедливост.

-Краля има деца.-заговори онази червенокосата. Дори името й не знаех.

-Графиня Далия.-поправи ме Лука. Явно бе научкал какво мисля.

-Да?

-А нищо, просто казвам името ти на Кейт.-синеокия дръпна един стол и седна. Той ни гледаше.-Трябва да накараме престолонаследниците да се откажат от трона или поне да са на страната на хората.

-Предлагам отровата си.-рекох

-Ако го направим трябва да го направим без да заподозреят. Плюс трябва да се оженя за краля

-Като си негова годеница ще е лесно.-заговори Лукас.-Е съгласни ли сте да отровим всички кралски особи?

-Да.-каза нейно превъзходителство, от която ми се повдига.

-Само ако тя не докосва кристалите ми.-усмихнах се на приятеля си, а вълка му ме погледна. Сякаш знаеше, че не харесвам графинята защото той я защитава. Е не я харесвам като цяло, но това е едната причина.