Отмъщението

8. Вечеря, стрелба и една непозната

Влязох в трапезарията където всички стояха. Четирима стражи стояха в ъглите на стаята и наблюдаваха за нещо нередно. Тити застана до мен и огледа стаята.

"Дали ще мине добре?"-попитах наум. Бях малко притеснена как ще мине вечерята. Дали всичко ще бъде по план? Дали няма да се издам?

"Спокойно Далия. Нали съм до теб, всичко ще мине като по вода."-лисицата ми отвърна умствено

-Добър вечер Далия.-краля се усмихна. Усмивката му ме накара да се почувствам некомфортно. Не знам защо. За мое щастие краля отпи от отровното вино. След, което той ме покани да седна до него

-Благодаря.-отвърнах тихо и седнах до него. От близо краля изглеждаше по-стар. Студените му кафяви очи ме гледаха.

-На какво дължа посещението ти Далия?-попита ме той. На масата седяха всичките му 5 сина и 3-те му дъщери. Всички с черна коса и кафяви очи, като баща им. Само принц Конър имаше сини очи заразлика от другите си роднини.
Лисицата ми седна до мен.

-Може ли да сложите храна и на Тияна?

-На коя?-попита възрастния мъж до мен.

-Лисицата й. Тя е пазител на Далия пазител, и животинката има нужда от храна.-отговори принц Конър вместо мен. Изненадах се.

-Тук имаш право синко.-рече краля и се провикна.-Слуга донеси храна за почтедния любимец на моята годеница, графиня Далия!

-Веднага ваше величество.-обаче след думите на слугата през вратата нахлуха Лукас и Кейт заедно с...Танриск?

-Тити мутатио!-извика Лука. Бях объркана. Досега не бях чувала тази дума. Тияна засия. Всички се изправихме.

-Какво става?!-извиках. Стражите насочиха оръжия към натрапниците. Светлината от Тити угасна и видях, че козината й бе почерняла. По тялото й имаше светло сини завъртулки. Дори тези около очите й бяха станали светло сини. Очите й бяха станали тъмно сини. Тя имаше криле, но сякаш от пламък, като тези на риск. От долната страна на пламъка бяха светло сини, а от горната бяха тъмно сини.

-Мамка му...-изруга русия синеок младеж.

-Лука? Кейт?-един от стражите се изненада

-Хей Лест. Изглеждал добре.-обади се тъмнокосата зелеонока девойка.

-Здравей батко! Хей радвам се да те видя. Ще те навестя когато не искат да ме убият.-ухили му се Лукас.-Риск, Тити каную латратус!

-Какво е това?-попитах

-Дръпни се.-предупреди ме Кейт

-Но...-започнах. Принцовете и принцесите вече бяха станали и се бяха дръпнали назад. В залата започнаха да нахлуват още и още стражи.

-Направи го!-извика Кейтлий. Дръпнах се назад и тогава чух счупването на големия прозорец в края на трапезарията. След това видях как Кейт и Лука скочиха на гърба на Танриск и тримата изкочиха от прозореца.

Гледна точка на Лукас:

Чух изстрели и скимтене.

-Риск! Не!-извиках, щом се приземихме Танриск продължи да бяга. Той успя да пребяга до гората където се просна на земята, веднага слязох, но съжалих заради простреляния си крак. Видях и Кейт на земята. Тя се държеше за корема и трепереше.

-Лукас...ако оживея...си мъртвец.-тя каза тихо.

-Кейт! Дръж се ще намеря раната и...Ъх! Да му се невиди!-паднах на земята преди да се усетя. Усещах страшно силна болка в бедрото ми. Имаше толкова много кръв във почвата, че не знаех вече чия е. Не можех да ги загубя...нито единия от двамата. Усетих силно замайване преди са ми причернее и тялото ми да се отпусне.

Неутрална гледна точка:

Жена на около 40-45 години се приближи до тримата.  Дългата й рокля стигаше до краката и качулката на главата й скриваше лицето й.

-Миличкия ми Лука.-жената приклекна до нея и младото момче в безсъзнание и го погали по главата. Тя докосна челото му и раната му зарасна.

-Кейт....ще ти....помогна...Танриск...не спирай да...се бориш...-измърмори в безсъзнание русото момче. Русокосата погледна другите двама в безсъзнание. Тя ги лекува с магията си без дори да ги докосне.

-Момчета погрижете се за момичето и вълка.-нареди жената на двамата си слуги. Двамата мускулести мъже взеха момичето и вълка. Докато жената взе своя син. Тримата се насочиха към своята скрита база за да може да може тримата да възстановят силите си.