Влюбен в нея

15глава

1  година по рано.

-Джънкууукк!!!-извиках и започнах да го гоня из коридорите на училището.
-Не се ядосвай така губиш част от красотата която нямашшш..хахах..-каза той докато бягаше и ми се хилеше на среща ,а това ме ядосваше много.
-Ах ти коппеле такова ще ми паднеш в ръчичките и ще ти го набия здраво..!-виках още по коридора гонейки го а той се хилеше като аяпушен..

Тъкно щях да го хвана но излезе директорката и се строполих върху нея ..
-Какво правиш млада госпожицее...стани веднага от менн..-каза тя и аз станах.
-Извинете не исках просто се подхръзнах и ...
-Не искам да те слушам ...тук има правила и е забранено да тичаш по коридора...Защо не вземеш пример от Джънкук .-каза тя и го посочи а той ходеше спокойно по коридора и ведимо бе доволен.
-Извинете няма да се повтори .-казах и си наведох главата тя ме подмина ,а Джънкук дойде и започна да ми се хили .
-Кво се смееш бе заек такъв .
-Ахх...Джес ти си си ти няма да се промениш ще си останеш дребната и непохватна момиче коено ще живе е с 10 котки и няма да има деца и ще умре дествена-каза и се захили като напушен..
-Ще видиш ти-каза и го ударих между краката той се свлече на земята от болка и започна да охка и пъшка..
А аз започнах да се хиля на среща му .
-Офф...това...никак..не е смешно и ми помогни да се изправя...-каза той подпирайки се на стената.
-Напротив много е смешно...-казах през смях .

Прибрах се в къщи и тъкмо затварях очи и на вратат се позвъня извиках на Грета да отвори вратата и тя го направи .

-Тя е горе в стаята си влез сте.-чух да казва тя и вратата на стаята ми се отвори .

-Стига си лежаля ма мързел такъв-каза момчето което токущо легна до мен.
-Махни ми се от главата па ти бе спи ми се ..-казах и си зарових главата в възглавницата.

Осетих нещо тешко да обхвяща тялото ми завъртях се към позоката на тешката страна и видях сладко заешко лице.
-Джънкук?-казах и докоснах блузата му.
-Да Джес !-каза той и отвори очи.
-Обещай че няма да ме забравиш -казах и една сълза се спусна от блузата ми .
-Глупаче такова -каза и ме придърпа към него зарових лицето си в гърдите му и започнах да плача .
-Няма мъниче никога не бих те забравил-каза и целуна върха на главата ми .
-Обещавашш..-казах през сълзи и го стиснах по силно.
-Обещавам слънчице -каза и ме прегърна по силно .