Влюбен в нея

45

Събудих се ,бах гола,дрехите ми бяха на земята заедно с тези на Шуга .
Все още не мога да повярва че отново приспах с него,а най вече не мога да повярвам че той разбар за Лукас ,че е негов син .
Знам че това трябва да ме  радва но нее..напротив искам да заплача .
Нали точно заради това избягах за да има той бъдеще да успе е в кариерата .

-Джедсика?-чух гласът му .Той се изправи и ме прегърна .-Какво има ?Защо си тъжна?-аз го избутах от мен и го погледнах.
-Не съм тъжна напротив ядосана сэм .-казах и станах обличайки някаква блуза и то точно неговата какъв късмет.
-Защ..
-Ядосана съм на себеси ,че отново ти се отадох-казах като връзах косата си на хлабава опашка.
-Джесика чуим ме-каза като си обу дънките и се приближи до мен.
-Не ти ме чуи да му се невиди.Аз те забравих вече не ти обичам разбери го .Спри да се оптиваш да оправиш нещата между нас защото няма да стане .Спри да идваш тук правейки се на загрижен за мен.Знаеш ли какво ми отне за да отгледам Луказ.Знаеш ли какво ми струваше за да го родя аз щях да умра в болницата когато го раждах порати простана причина че бях ослабнала и то досто защото страдах за теб .Страдах ,че ти ще си с друга ,ти щеше да се ожениш за друга и аз зада не ти разваля отношенията с баща ти и майка ти реших да жертвам щастието си и любовта си към те за да  си добре. Но знаешли ти не си виновен аз съм си виновна как можах да си помисля ,че като дойда тук ти няма да ме откриеш та това е родния ти дом и аз съм една .-видях гневът му и разочорованието в очите му .Болеше ме ,че казах всичко това но нямах избор това е за негево добро.
-Тати....мамо....-обърнах се и зад нас бяха всички но най вече Лукас .Всички чуха какво казах какво съм глупава .
-Тати ...-Лукас отиде до баща си и го хвана за ръката.
-Тати прости на мама тя не мислеше всичко това което каза просто сега е изплашена ...тати...моляте....не..не ни...не ни оставай с мама ..-Вече заплакал Лукас стискайки силно ръката му здраво .Аз се сгромолих на земята и заплаках и аз .Какво направих тукощо ..Той повече няма да ме погледне .

Гл.Т.Н.
Лукас продължи да стиска ръката на бащаси молеики го да не ги изоставя ,Джесика на земята плачеше .
-Лукас пусне ме -каза Шуга опитвайке се да не нарани малкия.
-Не.-отказа .
-Лукас хайде моляте имам работа .-след тези дума Лукас го пусна .
Шуга тръгна да излиза но се налага ше да мине покрай Джесика дори и да не иска .
В мига щом беше да Джесика той осети ръкатай  на своета и се спря.
Тя хвана ръката му стискайки я силно посмърчайки тихо едва доловимо с глава наведена .
-М..мм..моляте не си тръгвай-пойзнесе една сдържайки отново напиращите се сълви в нея надявайки се силно дой да остане и да не я изостави .
-Ти каза ,че искаш да се мана -каза той без никакво чуство в гласа .
-М...мм..моляте...-помоли отново тя.
-Ти каза ,че вече не ме обичаш как да остане при човек който не ме обича-тя започна да върти главата в отрицание ,че не е съгласна с него .
-О..обичам...обичам  те -каза тя продължавайки да стиска ръката му .
-Как да ти повярвам-попита вечи готов и дой до заплаче .
-Ако ..не те ...обичах..щях ли да задържа Лукас -поглеждайки го в очите тя ,а той виждайки кръвясали те и очи .В очите и сега се четеше надежда и на двамата .
И двамата искаха да си вярват .
И двамата искат да са заедно и се молеха да си простът един на друг.