Влюбен в нея

41

ден5.
Хей принцесо здравей .
Изглеждаш чудесно ..
Пак видях доктора и каза да доваждам колкото се може все повече блиски приятели и може да се оправиш за по малко от месец .
Дано да е прав хд..
Снощи Лукас беше сънувал кошмар и дойде да спи при мен.
Беше толкова сладък веднага щом му позволих да легне си вгуши в мен и заспа .
Почуствах го толкова близак сякаш ни свързваше нещо .
Джънкук го изписаха сутринта и сега си е в тях .
Аз все още се опитвам да го накара да дойде да те види но той продължава да отказва .
Но спокойто ще го доведа не се притеснявай.
Ее аз ще тръгвам че имам малко работа чао принцесо.
.
.
.
.
.
Седмица по късно.
Шуга всеки ден ходеше в болнизата и правеше едно и също говореше на Джесика и казваше каке минал деня му и за Лукас и за всичко.
Разбираше водеше със себеси понякога някои от приятелите им които бяха свободни те .
Но въпреки това не успя да накара Джънкук да отиде да я види .

Месец по късно.
Месец мина от както Джесика е в кома и още не се е събудила но въпреки това Шуга не се отказваше продължаваше всеки ден в един и същи час да ходи да я вижда .
И всеки ден говореше с Джънкук да иде да я види но едно и също всеки ден той отказваше .

3 месеца по късно .
Едно и също всеки ден.
Шуга ходи да я вижда с някои от приятели те им .
И всеки ден се грижи за Лукас и веси ден говори с Джънкук да иде да явиди но без резултат .
Всеки ден вижда доктора в болницата и всеки път едно и също казва "Продължавайте да идвети и тя ще се оправи по бързо"

6 месеца по късно .
Шуга ходи при Джесик.
Грижи се за Луказ.
Говори с Джънкук.
Вижда доктора .
Той казва едно и също "Продължавайте да идвате и тя ще се оправи по бързо".

9 месеца по късно .
Джесика.
Лукас.
Джънкук.
Доктор.
"Продължавайте да идвате и тя ще се оправи по бързо "

Едан година от както Джесика е в кома .

Сутринта Шуга отвори очи и направи сутрешната си процедура .
След което слезе доло и направ изакуска на Лукас .
После се качи горе и отиде в стаята му и щом влезе завари спящия Лукас с любимата му играчка .
А имено едно плюшено зайче .
Той се усмихна на глетката и влезе в стаята събуждайки го .
-Лукас ...Лукас..хайде ставай направих ти закуска.
-Можели още 5 минути.
-Не Лукас ставай хайде днес ще те водя на едно място.
-Такали-отвори очички и се изправи в седнало положение-къде ще ме водиш хюнг.
-При мама .
-Такали тя къде идва ли си .
-Хайде ставай ще видиш.-каза последно Шуга и тръгна да излиза но бе спрян от гласът на Лукас.
-Хюнг....аз....можле ида ти кажа нещо.-Шуга се обърна и кимна .
-Аз...благодаря че се грижиш за мен....аз съм без татко и незнам какво е да имаш татко затова оценявам това което правиш за мен.....хюнг....можели да ти казвам ....тати?-Очите на Шуга се рашериха веднага щом чу въпроса ...видя в очичките на Лукас едан светлинка която в мигът в който вкопчи очите си в тях се заформиха сълзи . Шуга се усмихна  беше толкова щастлив от въпроса който му бе зададен току що че го направи да се разплаче..една сълза се спусна по блузата му но той избърза да я изтрие и се приближи до малкото детенце коено гледаже със желание за отговор и седна до него .
Придърпа го в пергрътките като малката момченце веднага отвърна на прегрътката на потолемия .
-Лукас...разбирасе че може....за мен ще бъде чест такова ангелче като теб да ме нарита тати .-каза и го прегърна колкото се може по силно но внимавайки да не го стисне прекалено .
Малчото се усмихна и се зарадва от отговора на по големи .
-Благодаря ....тати.--Шуга щом чу тати още една сълза се спусна по плузата му и този път я остави .
.
.
.
.
.
-Готов ли си със закуската Лукас.
-Да тати .-изрече ветело и доволно малчото докарвайти на по големият още по голяма усмивка на лицето му .
-Добре малко гонов ли си да видиш мама.-попита Шуга взимайки малчото на ръцете си.
-Да тати .-усмихна се ведело малчото .Но всъщото време на вратат се позвъня и Шуга остави малкото дете на стола и отиде да отвори вратах.Щом отвори вратата пред него стоеше Джънкук със червени и насълзени очи сякаш досега е плакал .
-Джън...-Шуга бе прекъснат грубо от по Джънкук.
-Искам да видя Джесика -каза и сълзите от учите му си направих път навън . Слеткато изрече това което искаше неможа да стържи сълзите си повече и заплака ,да той все още се боеше от това което щеше да види и как щеше да се отрази на него сами но въпреки всичко малко или много той обичаше Джесика ,и дори колкото да му казваха че не е виновен за катастрофата той се обвиняваше за състоянието и .Все пак ако гледаше пътя а не в Джесика с ярост и одръщение заради това което е направила сега тя щеше да е добре .
И вес пак я стига де година от както тя е в кома и той още нея е посетил би било ебаси шегата нали така.
Та тя заради него какво ли не беше правила и сега той да не иде да я види ще бъде егато одвратителната постъпка от негова страна .
Е колкото да не ви се вярва той найстина я обича повече от всичко на света и макар че е гей той я обичаше и по друг начи . Да точно така до някъде той имаше повече от приятелски чуства към нея може би защото с нея се е чуствал себеси и не е нужно да се държи като накой друг или се дължете на всичките им флитртове които понякога правеха един към друг или пък когато тя влезе в класната му стая и го целуна без той дори да подозира че тя има намереня да го прави той сами незнаеше от къде се родиха теси чуства но знаеше само едно и то е че ги има и дори да не е сне ги няма да я остави да се бори за живота си сама, а той да се крие като някаква мишка.
В това беше сигурен че щеше да направи всичко само и само да да е жива и да е добре от колкото да и се случи нещо поскор той би умрял в место нея но стига тя да е добре друго него вълнува .Все пак той я ОБИЧА повече от всичко .това се наричаше ЛЮБОВ .