Влюбен в нея

🌜28🌛

Гл.Т.дж.
До преди няколко часа смятах ,че живота ми се е подредил и ,че съм забравила за Юнги както и той за мен но сега ....сега вече не съм сигорна в това. Смятах ,че вече няма да страдам но пак съм се излъгала .
Защо точно сега следщато всичко започна да се подрежда трябваше той да се появи отново в живота ми защо.?
В момента знам ,че живота ми започва бавно да се разпада .

В момента се бях потпряла на стената мислейки нат живота си и как успях да се хвана на капана който ми бе устроен.
Внезапно човека в дъното на залата за танци проговори.
-Защо просто не дойде при мен и не ме попита.-обърнах се към Юнги поглеждайки го в очите ,а в тях виждайки пламък на ярос в тях да игра е.
-И какво щеше да напрвиш ако бях отишла при теб?
-Щях да ти обясня как стоят нещата ,а вместо......-пламачъте в очите го нямаше вече на негово място се настани тъгата и разочорованието -А вместо това.....ти....избяга -осещах в гласът му тъга ,а в очите му виждах напиращите се сълзи .
-Исках да имаш бъдещеее..-каза вече със насълзени очи мятайки ръцете си във въздоха .
-Какво чъдеще Джесика какво ?-отново вече осещах яроста напираща се в него.
-По добро бъдеще Юнги по джбро.
-По добро от тжва да съм с теб ли?
-ОФФ..МАМКА МУ ДА....ДА...АЗ КАКВО МОГА ДА ТИ ДАМ -съзлите напираха в мен но не им дадох да си поправят път затова реших да обърна тъгата си в ярост като започнах да вика по него но не ми се получаваше много .
-АЗ НЕ ИСКАХ НИЩО ИСКАХ ЕДИНСТВЕНО ТИ ДА СИ ДО МЕН АТ МЕ ОСТАВИ И ЗАМИНА С БИВШИ НА НАЙ ДОБРИЯ ТИ ПРИЯТЕЛ .-вече по билзо до мен той крещеше и сочеики Джънкук
-Не съм искала да нараня Джънкук нито теб нито никой.
-ДА НО ГО НАПРАВИ ДЖЕСИКА НАПРАВИГО......НАРАНИ ВСИЧКИНО НО НОЙ ВЕЧЕ МЕН КАТО МЕ ОСТАВИ САМ ...АЗ ЗАРАДИ ТЕБ СЕ ПЪЛЧИХ НА БАЩА СИ ЗА ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО А ТИ ДОРИ НЕ МИ ПЕШЕ ПИСАЛА ЧЕ СИ ДОБРЕ .
-Не съм те карала да го правиш .-казах вече по тиихо но тогава той ме погледна с кръвнишки поглед и ме притисна в стената приближи се максимално и знаех че не за да ме целуне а за да ме нарани .
-Какво каза-каза толкова тихо но в същото време силно и ясно за да го чуя.
-Не Съм Те Карала-повторих отново и тогава одари стъглото до мен за да не одари мен .
Ръката му стана все кръв ,а аз се свлякох на земята вече плачейки ,той  се одръпна от мен но все още ядосан дори му не пукаше за ръката.
/Нещо такова имам предвит акъ не сте ме разбрали 😄/

Повдигнах главата си и видях ръката му цялата беше в кръв.
-Ръ...ръката...ти-казах едва изплашено и затаила дъх от случилото се .
В залата не бяхме само ние бяха дошли всички момчета и Каролин ,те ни гледаха и не се мешаха в нашите отношение докато не се случи сбъсакат.

Той ме погледна с ярост отвори си устата готов да каже нещо но един дедски глас го прекъсна .
-Мамо-обърнах се към малкото моенце стоящо на вратат гледаше ме със насълзени очички готов всеки момент да заплачи.
Юнги се обърна към детето зад него и остана като омагюсан .
Детето пусна ръщата но момичето което го бе довела до тук и се затича до мен прегръщайки ме силно.
-Миличък какво ...какво правиш тук
-Мамо какво ти защо плачеш защо онзи чичко одари стъклото той наранили те ?
Гл.т.Н
Малкото момченце задаваше въпроси на майка си плачейки вече .
-Не миличък...-детедо се обърна и отиде при ,,онзи чичко".
-Ти си лош чичко мама казва се момичета не се бият -каза той като леко го бутна по кракът.
Всички в залата гледаха шокирано и незнаеха какво става .
Всички си хрвърляха нъпросителни погледи ,а самия Юнги дори незнаеше на коя планета е .
-Не миличък той не ме е бил виш мама е добре-каза Джесика изтривайки сълзите си и усмихвайки се насила.
-Спокойно лъвчето ми добре съм-повтори отново Джесика целувайки челото на синът си .
-Чичкото не е рош той е много добър даже...
-Не ...той е лош аз видях ...че щеше да те удари той е лош.-молкото дете се одскубна от прегрътките на майка си отиде пак при Юнги.
Юнги клекна на височината на малкото дете но въпреки това пак беше по висок от него.
-Аз ще кажа на тати за лошото ти държание с мама .-Джесика щом чу това сълзите и патекоха пак.
-Аа..къде е таткоти-попита вече готов и Юнги да заплаче.
-Тати е там горе -посочи тавана което означава на небето-той ни наблюдава от там аз товечера преди да си лего ще му кажа...
-Лукйс стига толкова -Джесика се изправи и взе малкия Лекас на ръце.
-Миличък гладен ли си искаш ли да хапнеш нещо .-той кимна в знак на съгласие .
-Миличък сегаще те поверя в ръцете на тази какичка ейй там обещай че ще слушаш тя ще ти вземе нещо за хапване и слетова ще си ходи в къщи съглясен -той отново кимна в знак на съгласие .
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
-Кой беше?-Юнги зададе въпроса си без да се оточнява примличайки вниманието на Джесика и макар да не беше оточнил въпроса си тя знаеше много добре какво пита ..

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖИНИЕ😋😀😀