25

76 4 0
                                    

Гл.Т.Ю.
Намирах се м съмолет. Реших да се върна Корея но това не значи че съм се отказал от Джесика ще направя всичко по силите си за да я намеря.

Факта че се връщам толкова скоро зарадва много баща ми като се има предвид ,че бях казал че щи остана близо 8 месема сигорно си е помисл че е заради така наречената ми ,,Свадба"ее да ама не .
Връщам се зада му каза право в лицето ,че няма да се оженя за Джени ако ще и да умирам .

Чесно казано в такива моменти съм щастлив ,че приятелите ми са близо до мен. Да....щом им казах ,че се връщам в Корея ме овериха ,че няма да ме оставят сам и ,че ще дойдот с мен дори и да не искам ,а аз искам да са с мен .Въприки сичкште ни кавги те са ми като семейства и точно в този момента имам нужда от тех .
-Юнги добре ли си ?-погледнах към Джимн който седеше до мен .
-Да Чим не се притеснявай -оверих го аз .
-Ее брат знаеш ние винаги ще сме до теб -обърнах се и визях Намджун с неговата усмивка която казва "Не се притеснявай"
-Знам ...и съм ви благодарен за това момчета -той само кимна и се обърна и сидна на мястото си .

Извадих телефона си и слушалките вслучих ги заедно и преди да пусна любимата си песе чух стюардесата за казва "Затегнети коланите и се подгответе за излитане".
За тегнах голана си и пуснах любимата ми песен облегнах се на седелката и затворих очи и на момента заспах ..

Влюбен в неяTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang