Влюбен в нея

35

Гл.т.Джесика:
Отворих очи сънено и остънових че съм заспала на дивана докато гледах любимия ми филм.
Изправих се в седнало положение и се огледах .
Беше тихо прекалено тихо .
Чух предната врата да се отваря и се изправих тръгнах към коридора да видя кой е и тогава Лукас се подаде от към него .
-Мамо!-каза радостно и се затича към мен прегръщайки ме силно .
-Миличък кой те прибра от детската градина .
-Тати .-каза все още весело той ,а аз стоях като ударена от гръм.
-Как така "тати"?-в същия момент се появи Юнги с широка усмивка на лицето .
-Здравей скъпа .-дойде до мен и ме целуна по усните ,а Лукас се усмихваше радостно .
-Юнги?
-хайде да вечеряме взел съм ти любимото .-хвана му за ръка и ме заведе в кухнята постави ме да седна на стола и Лукас също извади от чантата с покупки 3 порции рамен заедно с още някой неща и ги постави на масата ,след което седна и той и започна да се храни .
-Е Лукас как мина днес в детската ?
-Добре тати ...даже ....имаме нова съученичка тя е много хубава -Лукас почервеня целия що каза за нея.
-Оо сине ...да не би да си харесал ,а момчето ми ?-кадза шеговите Юнги .
Лукас замълче и почервеня още повечи от срам,а Юнги се засмя .
-Скъпа ти какво прави днес ?-ме попита поглеждайки ме в очите .
-Юн...юнги ....тии...ти кървиш ..-казах а той не реагира .
-Юнги ти ...ти кървиш -повтори но пак нищо всякаш не ме чуваше и тогава той се разпадна пред мен заедно с Лукас .
Изведнъж всичко стана черно ,а аз бях сама .
Изведнъж пода се срути и аз започнах да падам в бездъна яма .
Вика и виках за помощ и тогава ......

Отворих лениво очи виждайки само бяла светлина .Някакви хора ме бяха поставили да легна върхо нещо и му бутаха на някъде .Зрунието ми започваше да се замъглява и немож да разпозная никой.
Виждах някакви хора с маски на лицата и някакви системи който държаха бързайки да ме забудата някъде и тогава чух познат глас.
-Джесика дръж се ще се оправиш -той хвана ръката ми тичайки заедно с другите хора .Опитах се със всички сили да отворя очи и да видя кой е и успях но за кратко ,а човека който държеше ръка ми беше Юнги и тогава отново стана тъмно ...

Следва продължение ...

Нарочно ще качвам по къси глави за да ви държа в непрежение 🤣🤣
Искам да кажа ,че книгата не се рави точно така като мислех.
Понякаго пише без да мисля и се получава нещо токава като в предната глава 🤔🤔😒😧
Та дори и да искам да издам какво ще стане за напред немога защото и аз незнам какво ще стане ...(логика брат)
Та ако не съм ви изгубила като читатели .....гласувайте или пишете доло в коментарите какво мислите за сега ..😍🖤🖤🖤