Самообвинението

41 4 0
                                    

Лекаря излезе и попита:
Д-р:Вие ли сте близките на Никол?
Всички:Да
Д-р: Никол е в лошо състояние нагълтала се е с хапчета.
Не издържах да седя на краката си и се свлякоха на земята плачейки. Всички ме прегърнаха.
Аз:Аз съм виновна-говорех докато плача.
Лу:Не не си ти виновна.-каза и ме целуна по челото.
Аз:Напротив, аз съм виновна онзи ден се скарахме.
Л:Не си виновна, успокой се.-каза и ме гушна.
След малко дойде и Хари. Разказахме му и той се притесни. Лекаря излезе, а аз пожелах да я видя. Лекаря ми позволи.
Лу:Ако искаш ще дойда с теб.
Аз:Не ще се справя.
Влязох и я видях как лежи на леглото неподвижна. Седнах до нея, хванах и ръката и заплаках.
Аз:Не трябваше да се караме. Аз съм виновна, моля те прости ми. Обичам те, ти си ми най-добрата приятелка, моля те събуди се.-не спирах да плача докато говорех.-Моля те събуди се Никол. Моля те.
Не се събуждаше, излязох от стаята и припаднах.Събудих се в болницата. Видях, че ме бяха наобиколили всички.
Аз:Какво стана?
Лу:Припадна, защото си се обезводнила.
Л:Добре ли си?
Аз:Да спокойно. Как е Никол?
Л:Състоянието и се подобрява.
В стаята влезе лекаря, за да ни съобщи нещо...

One story-LOUHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin