Hot Playboy

06

- Моля?

Беше объркан, но нямаше право на възражения. Хванах го за ръката и го задърпах отвън.

Около басейнът имаше към три двойки, но исках да го заведа далеч от музиката, затова продължавах да го дърпам, докато не стигнах до едно дърво в огромния двор.

Седнах на тревата, като потупах мястото до себе си. Легнах и погледът ми бе насочен към звездите.

- Сериозно?

- Имаш възражения?

- Това ли е нашата "среща"? - усетих как лягаше до мен.

- Съжалявам, че не дойдох у вас. В твоята стая, ако трябва да бъда по-специфична.. Радвай се, че получи среща. Това ще е единсвеният ти по-дълъг от 2 минути разговор с мен.

- Мисля, че ти трябва да си благодарна, че се навих.

- Мислиш, че се нуждая от тъпата ти целувка?

- Не е ли така? - усещах мазната му усмивка, което ме изяждаше отвътре.

- Не, не е. - казах, опитвайки се да звуча категорична.

- Защо просто не си тръгнеш тогава?

Обърнах се на една страна, за да мога да го погледна.

- И така Jungkook. Нека започнем с това, как така не си пиян?

- Разбрахме се с останалите аз да ги закарам, затова като истински приятел се жертвах за тях. Ами ти? - повдигнах вежди, опитвайки се да бъда заинтересована.

- Приех предизвикателствата прекалено сериозно и обикалях поне два часа в търсене на теб, Hoseok и Jimin. Напълно изгубих желание за каквото и да е.

Въздъхнах събувайки токчетата си.

- Не ми казвай, че обикаляш цяла нощ с тези неща.

Засмях се на сериозния му поглед.

- Взех си маратонки, а дори не ги сложих. Глупаво от моя страна.

Рязкото му изправяне ме обърка за момент и даже си помислих, че си тръгва, но посегна към стъпалата ми.

- Бихте ли ми позволили, мадам?

Засмях се, като подадох стъпалата си.

- Леко, защото ме е гъдел..

Положих краката си на полу-голите му бедра, като захапах вътрешността на бузите си. Топлите му ръце обхванаха едното ми стъпало, като започна да полага лек натиск на различни места.

- Добре ли е? - забелязвах, че е внимателен. Много добре знае, че ако направи нещо, ще го изритам в лицето..

- Да.. - не след дълго натискът му стана по-силен, но не чувствах болка. Беше нормален масаж на краката. Нали?

- Прави са.

Сякаш бе прекалено насочен към работата, която вършеше, че дори не ме погледна.

- Кой?

- Фенките ти. - засмях се, защото на практика са такива.

- За кое?

- Добър си с ръцете.