01

254 29 3
                                    

- Какво мислиш? - попита ме Джун, веднага щом влязохме в апартамента.

- Какво мисля ли? Човече, супер е! - възхитих се.

- Нали? Не мога да повярвам, че успях да събера парите! - Джун се огледа с широка усмивка на лицето.

Радвам се, че най-накрая успя да го купи. Толкова много време се трудеше с почасовите работи и оставаше нощни смени.

- Хайде, ела да те разведа! - той тръгна към вътрешността на апартамента и аз го последвах.

На вратата се позвъни.

- О? Сигурно са другите. Сега се връщам! - той отиде да отвори, а аз отидох във всекидневната да разгледам.

Имаше огромни прозорци, от които влизаше светлина в цялата стая. Гледката беше страхотна, понеже апартаментът бе на 8-мия етаж.

До телевизора се намираше една секция, направена от бяло дърво. Вратичките й бяха стъклени и можех да видя всичко вътре. Имаше някакви книги, вероятно на предишния собственик. Взех една, разгърнах страниците й и прочетох първото нещо, което видях.

"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич."

Джордж Оруел "1984"

- Хубав цитат. - помислих си.

- И аз мисля така. - непознат глас се чу зад мен. Обърнах се и видях много бледо момче с изрусена коса в черни дрехи да седи на дивана с кръстосани кръка.

- Или поне мислих. Преди да умра.


************************************
Нова историйка! Харесва ли ви?

The ghost [Yoonmin] Where stories live. Discover now