The ghost [Yoonmin]

05

- Как така изненада? Не ме правете на луд! - разтърсих глава и погледнах отново към Джун.

- Ние? - попита ме объркано.

- Да, вие! Ти и този тук! - посочих дивана, но на него отново нямаше никого.

- О? Къде отиде? - огледах се наоколо. Нямаше го.

- Джимин-ах...ела,седни. Ще ти донеса малко лед, нали? - Джун ме настани на дивана.

- Не го прави. Не се дръж с мен като с луд! - казах му леко обиден.

- Не~, не е така! Виж...просто си удари главата и сега това с предишния собственик. - Джун седна до мен и се опита да ми обясни.

Беше прав. Ударих си главата, имам сътресение. Вероятно е заради това. Няма друга причина.

- Прав си...ще ми донесеш ли лед? - попитах като разтрих леко главата си.

- Разбира се! - усмихна ми се мило и се изправи.

Джун се забави и реших, че е отишъл да се облече. Спомних си за онази книга и цитата, който прочетох. Беше наистина хубав.

Изправих се и отидох до рафта, от който я взех предния път. Отново я отворих на произволна страница и зачетох.

"Ти заслужаваш любов и ще я получиш"

Еми Пулер

- Тези цитати са хубави. - казах си.

- Извинявай, че се забавих. - Джун се появи, вече облечен и ми подаде леда.

- Какво четеш? - той седна до мен и взе книгата от ръцете ми, разлиствайки страниците ѝ.

Започна да чете на глас.

" Нося сърцето ти в своето сърце!"

-неизвестен

- Боже... - той премигна няколко пъти и сви устните си в една права линия.

- Знам...толкова е - бях прекъснат.

- Безсмислено!

- Чакай, какво? - учудих се.

- Имам предвид "Нося сърцето ти в своето"? Това е невъзможно! Как някой ще има сърце в сърцето? Научно погледнато няма к... - ии той отново започна.

Мразя когато изпада в такава фаза. Толкова е досадно!

- Приятелят ти говори много, а? - ето пак.

Пак онова момче! Да не би да е повече от сътресение?